През 2020 г. се навършват 112 години от провъзгласяването на независимостта на България. Събитието има огромно значение, тъй като поставя финалната точка на освободителните борби на българите срещу петвековното османско господство.
Руско-турската война от 1877-1878 г. донася освобождението на България, но последвалият броени месеци след края ѝ Берлински договор поставя младото княжество във васална зависимост от Османската империя. Договорът между Великите сили от Берлин определя територията на Княжество България в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия с още по-ограничена автономия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Българският народ е покрусен от решенията в Берлин и през следващите десетилетия обединението на всички българи в една държава и извоюването на нейната независимост се превръщат в двете най-големи предизвикателства пред политическия и държавния ни елит.
Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 г. Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили в Берлин от 1878 г.
На 22 септември 1908 г., след поредица от успешни ходове на българската дипломация, България успява да се откъсне от орбитата на Османската империя и да провъзгласи своята Независимост. С този акт младата българска държава издига международния си авторитет и заема отново полагащото й се място сред независимите европейски държави, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд грейва царската корона.
Прочетете повече подробности и чуйте манифеста, с който е обявено постигането на една от най-големите дипломатически победи в нашата история, в публикация от нашия архив.
Съставител: Йоан Колев
На 24 март Православната църква възпоменава преподобни Захария и свети Артемий, епископ Селевкийски (Солунски). Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество...
Днес, 23 март, отбелязваме Третата Неделя на Великия пост, наречена Кръстопоклонна. В този ден тържествено изнасят в средата на храма Христовия Кръст за поклонение. В средата на Великия пост Светата Църква мъдро ни напомня за символа на..
На 22 март възпоменаваме свети свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски и мъченица Дросида (Росица) Римска. Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361 г.). Прочул се като голям..
На 12 април 2025 г. Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. В тази събота Църквата припомня едно Евангелско чудо –..
Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. Празнува се възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест..
Днешната неделя, 13 април, отбелязваме светлия празник Вход Господен в Йерусалим, известен още като Връбница и Цветница заради върбовите клонки..