През 2020 г. се навършват 112 години от провъзгласяването на независимостта на България. Събитието има огромно значение, тъй като поставя финалната точка на освободителните борби на българите срещу петвековното османско господство.
Руско-турската война от 1877-1878 г. донася освобождението на България, но последвалият броени месеци след края ѝ Берлински договор поставя младото княжество във васална зависимост от Османската империя. Договорът между Великите сили от Берлин определя територията на Княжество България в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия с още по-ограничена автономия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Българският народ е покрусен от решенията в Берлин и през следващите десетилетия обединението на всички българи в една държава и извоюването на нейната независимост се превръщат в двете най-големи предизвикателства пред политическия и държавния ни елит.
Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 г. Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили в Берлин от 1878 г.
На 22 септември 1908 г., след поредица от успешни ходове на българската дипломация, България успява да се откъсне от орбитата на Османската империя и да провъзгласи своята Независимост. С този акт младата българска държава издига международния си авторитет и заема отново полагащото й се място сред независимите европейски държави, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд грейва царската корона.
Прочетете повече подробности и чуйте манифеста, с който е обявено постигането на една от най-големите дипломатически победи в нашата история, в публикация от нашия архив.
Съставител: Йоан Колев
На 31 март Православната църква чества паметта на свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски. Св. Ипатий бил епископ на град Гангра в Мала Азия. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, на който е анатемосана ереста на Арий...
Днес, 30 март, е четвърта Неделя на Великия пост . Църквата е посветила този ден на преподобни Йоан Лествичник , наричан така по името на прочутата му творба "Лествица". Според преданието свети Йоан е роден около 570 г. в семейството..
На 29 март Църквата възпоменава двама мъченици, загинали за Христовата вяра – Марк Аретусийски и дякон Кирил. Свещеномъченик Марк, епископ Аретусийски , пострадал за вярата си в Христос при император Юлиан Отстъпник (361-363). По..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост,..
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките..
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения..