На 6 октомври 2020 г. се навършват 1006 г. от смъртта на българския цар Самуил, чиято последователност и упорита борба срещу византийския император Василий Втори, не допуска падането на България под византийско владичество до края на неговото царуване.
За разлика от византийския император, който разполага с пълна хазна и стабилност в империята си, Самуил изпитва остра нужда от средства за постоянните битки, които води. Затова той търси подкрепа сред всички слоеве на българското население, дори прекратява гоненията срещу богомилите в страната. За да осигури тила си, Самуил подчинява дори сръбските князе, тъй като научава, че водят преговори за подкрепа на Византия. Самуил управлява България заедно със своите трима братя от 971 година, а след смъртта им, става едноличен владетел от 997 г. до 6 октомври 1014 г., когато умира, най-вероятно покосен от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници при сражението край село Ключ.
Тази битка византийците спечелват единствено чрез коварство, тъй като Самуил превръща укреплението в непревземаема крепост с над 3 километра каменни зидове, поредица от ровове, както и 10-метрова наблюдателна кула, осигуряваща чудесна възможност за наблюдение над цялата местност. След няколко безуспешни атаки, византийският император е принуден да изпрати два отряда, които да заобиколят крепостта през планината и да нападнат в гръб българските войници. С помощта на влашки пастири и под прикритието на нощта, те успяват незабелязано да се промъкнат в тила на Самуиловата армия. Изненадващият щурм и невъзможността за бърза реакция, превръщат голяма част от българските войници в пленници, които византийският император заповядва да бъдат ослепени.
След смъртта на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск от страна на империята и през 1018 г. идва и краят на Първото българско царство.
Личността и делото на Цар Самуил, днес –10 века след смъртта му, са повод за разгорещени дискусии между България и Северна Македония, като част от историческите спорове между двете държави. Решението на българо-македонската историческа комисия Цар Самуил да бъде почитан и от двете държави обаче, не поставя край на нейната работа. Открити остават още много въпроси, от които зависи дали договорът за членство в ЕС на западната ни съседка, ще бъде ратифициран от българския парламент, когато се стигне до тази предпресъединителна процедура.
Съставил: Йоан Колев
Отец Генадий Мартинов е бесарабски българин, родом от село Деветлий, Одеска област (Украйна). Преди две столетия родът му живял в Източна Тракия, близо до Одрин, но след края на Руско-турската война (1828 – 1829), по време на масовата изселническа..
На 14 октомври Православната църква възпоменава преподобна Параскева - Петка Търновска. Народът ни нарекъл празника Петковден. Възпоменаваме и светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий. Св. преподобна Параскева Епиватска ,..
На 13 октомври Православната църква възпоменава светите мъченици Карп и Папила, мъченик Флорентий и дяконът мъченик Вениамин . Светите мъченици Карп, епископ на Тиатир, дякон Папила, Агатодор и Агатоника, сестрата на Папила , пострадали по..
На 19 октомври отбелязваме един от празниците на преподобния наш отец св. Йоан Рилски Чудотворец – най-великият български светец, небесен..
На 20 октомври възпоменаваме мъченическия подвиг на свети мъченик Артемий Антиохийски . Артемий бил виден военен водач по време на..