На 6 октомври 2020 г. се навършват 1006 г. от смъртта на българския цар Самуил, чиято последователност и упорита борба срещу византийския император Василий Втори, не допуска падането на България под византийско владичество до края на неговото царуване.
За разлика от византийския император, който разполага с пълна хазна и стабилност в империята си, Самуил изпитва остра нужда от средства за постоянните битки, които води. Затова той търси подкрепа сред всички слоеве на българското население, дори прекратява гоненията срещу богомилите в страната. За да осигури тила си, Самуил подчинява дори сръбските князе, тъй като научава, че водят преговори за подкрепа на Византия. Самуил управлява България заедно със своите трима братя от 971 година, а след смъртта им, става едноличен владетел от 997 г. до 6 октомври 1014 г., когато умира, най-вероятно покосен от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници при сражението край село Ключ.
Тази битка византийците спечелват единствено чрез коварство, тъй като Самуил превръща укреплението в непревземаема крепост с над 3 километра каменни зидове, поредица от ровове, както и 10-метрова наблюдателна кула, осигуряваща чудесна възможност за наблюдение над цялата местност. След няколко безуспешни атаки, византийският император е принуден да изпрати два отряда, които да заобиколят крепостта през планината и да нападнат в гръб българските войници. С помощта на влашки пастири и под прикритието на нощта, те успяват незабелязано да се промъкнат в тила на Самуиловата армия. Изненадващият щурм и невъзможността за бърза реакция, превръщат голяма част от българските войници в пленници, които византийският император заповядва да бъдат ослепени.
След смъртта на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск от страна на империята и през 1018 г. идва и краят на Първото българско царство.
Личността и делото на Цар Самуил, днес –10 века след смъртта му, са повод за разгорещени дискусии между България и Северна Македония, като част от историческите спорове между двете държави. Решението на българо-македонската историческа комисия Цар Самуил да бъде почитан и от двете държави обаче, не поставя край на нейната работа. Открити остават още много въпроси, от които зависи дали договорът за членство в ЕС на западната ни съседка, ще бъде ратифициран от българския парламент, когато се стигне до тази предпресъединителна процедура.
Съставил: Йоан Колев
На 13 октомври Православната църква възпоменава светите мъченици Карп и Папила, мъченик Флорентий и дяконът мъченик Вениамин . Светите мъченици Карп, епископ на Тиатир, дякон Папила, Агатодор и Агатоника, сестрата на Папила , пострадали по..
В днешната неделя, 12 октомври, Православната църква възпоменава светите Отци от VII Вселенски събор, свикан през 787 г., който осъдил ереста на иконоборство. Възпоменаваме и светите мъченици Пров, Тарах и Андроник, преподобни Козма,..
На 11 октомври Църквата възпоменава свети апостол и дякон Филип и преподобни Теофан Начертаний, еп. Никейски. Свети апостол Филип е един от 70-те апостоли. Роден е в Кесария, Палестина и бил женен с деца. След Петдесетница 12-те апостоли..
На 18 октомври Православната църква възпоменава свети апостол и евангелист Лука и светата въликомъченица Злата Мъгленска. Светият апостол и..
На 17 октомври Православната църква възпоменава свети пророк Осия и свети преподобномъченик Андрей Критски. Светият пророк Осия живял през..