Отец Генадий Мартинов е бесарабски българин, родом от село Деветлий, Одеска област (Украйна). Преди две столетия родът му живял в Източна Тракия, близо до Одрин, но след края на Руско-турската война (1828 – 1829), по време на масовата изселническа вълна, дедите му се преселват в Бесарабия, за да се спасят от турските безчинства. Оттогава България остава в най-съкровената част на сърцата им, за да укрепва българския им дух от поколение на поколение. Без дори да я виждат – тя е най-святата земя, за която всички там милеят и говорят с благоговение. Така и за отец Генадий "България е нещо необикновено, нещо чудно, нещо светло" – тя е коренът на сърцето му, на неговата кръв.

На 28-годишна възраст, Господ така изменя съдбата му, че да открие силата на Христовата вяра, която лекува и върши чудеса. След като измолва изцерението на сина си от нелечима болест, посвещава живота си в служба на Бога и като свещеник, на свой ред започва да се моли за болните и страдащите, да спасява човешките души и да гради Църква от живи хора.

"Там, където остава топлина, там, където остава надеждата, там където се появява вярата – се променя и животът на човека и аз съм там – отбелязва отец Генадий. – Това е важното за мен."

С бащинска грижа и любов отецът обръща мнозина към Бога и създава кухня за бедни към църквата в гр. Арциз "Св. Богородица – Всех скорбящих радость“, на която е предстоятел. Вдъхновява се от примера на св. Йоан Кронщадски, който разкрива вътрешния мир на човека, какви са сложните му взаимодействия с обществото и къде може да бъде полезна вярата:

"Човекът е устроен да усвоява някаква професия, има си и някакво хоби и повече не ще да разширява кръгозора си. За вярата трябва да положиш малко труд, да проявиш внимание, да проявиш упорство, любознателност. И тогава започват да привличат вниманието ти други сфери, които досега не са ти били интересни. А вярата е именно това, в което човек трябва да вникне, да затаи дъх, да прояви внимание и да му се включат някакви други рецептори, дето го вдъхновяват, дето го оживяват за нещо по-друго от привичното. За да увлечеш един човек към добрия пример, трябва да знаеш какво обича, какво му е по-леко да прави. На тези принципи св. Йоан Кронщадски създава своя Дом на трудолюбието и милосърдието, където успява събере бедните деца и жени на бандитите от Кронщат, за да упражняват талантите си в ръкоделие, вместо да крадат и да просят. По такъв начин около Църквата, освен богослужебната дейност се появяват и хора, които със своите възможности и дарования също служат на Църквата и на идеята ѝ за грижа за социума."

• Св. Йоан Рилски и св. Йоан Кронщадски – двама велики светци, свързани в любовта към хората

Към осъществяването на тази социална мисия на Църквата, отец Генадий пристъпва след като му се удава възможност да посети България. В прародината го впечатлява историята от първото хилядолетие и солидните основи на сътрудничество между българската държава и Църквата. По думите на о. Генадий, да направиш духовен мост между Църква и светска власт не е никак лесно, защото те са две съвсем различни институции. Всяка от тях има свое устройство, канони и закони и за да има съгласие между тях най-напред трябва да има човешка воля. 

Именно този духовен мост е заложен в проекта на отец Генадий "Великата базилика – от Плиска до Арциз“, който да свързва България и бесарабските българи в замисления от него Дом на братолюбието.

"Много ми трябваше някакво по-неутрално пространство в църковния двор и базиликата предоставя тази възможност – пояснява отец Генадий. – Тя се явява най-устойчивата архитектурна форма от античността до наши дни, затова си казах защо да не го повторим."

Градежът в град Арциз започва през 2011 г., на площ от 14 декара. Там, с доброволен труд и дарения, бесарабски българи от околностите пресъздават в пълен мащаб базиликите от българските древни градове Несебър и Плиска, с елементи от храмовата архитектура на Преслав и Велико Търново.

Комплексът, който вече е изграден на 70%, включва храм с атриум, ротонда с баптистерий, дом на милосърдието, музей на Стария Завет, кухни, зали за бездомни, занаятчийски работилници, училище и жилища.

Със средства помагат и българи, които виждат в бъдещия комплекс не само възкресяването на славната просветителска роля на България, но и средище на живата вяра, която да укрепва връзките ни с бесарабските събратя в едно голямо православно семейство:

"Моята общност не се измерва със самата община – казва отец Генадий. – Тя си е обикновена като във всеки един храм. Имам в телефона си над 1000 номера от целия свят и това е моята община. Едни на други казват, че има такъв отец Генадий, на когото могат да се обадят. И ми се обаждат, за да им просветне на душата. Аз искам да дарявам тази светлинка, по моя воля и желание, да си поприказваме по човешки, да си кажем някоя добра дума и накрая да чуя: "Спаси Господи, олекна ми на душата!" Затова колко голяма е моята община само Бог знае, защото където и да отида, Бог ми провожда човек, на когото да кажа тези думи, дето аз ги живея.“

С благословията на Българския патриарх Даниил и митрополитите Онуфрий и Агафангел на Украинската православна църква, на 17 октомври в читалище "Славянска беседа" в София, отец Генадий ще представи проекта си за изграждане на базиликата, в рамките на празненствата по повод Деня на бесарабските българи – 29 октомври.

Снимки: Дарина Григорова, БТА, basilica.bg, bessarabiainform.com, besarabia.bg,