Преподобната Параскева Епиватска, живяла в X-XI век, у нас наричаме Света Петка Българска. Нейният празник в църковния календар е на 14 октомври. Тогава е и народният Петковден.
Според житието ѝ, вдъхновено написано от видния български средновековен духовник Св. Патриарх Евтимий, тя била родом от Епиват, а родителите ѝ били българи. От 1238 г. до османското нашествие (1396 г.), светите ѝ мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" в старопрестолния ни град. След вековни странствания, през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.
Св. Параскева (Петка Българска) е особено обичана и почитана светица сред православните у нас. На нея са посветени и храмове в цялата ни страна. Народът ни е съхранил легенди и предания за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над жените, родилките и дома. За чудодейните изцеления и за представите на българина за светицата, разказва публикацията „Народни предания за Света Петка“ от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..