Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, син на градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.
 Според църковните текстове, Св. Димитър е роден  с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и  усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник. Синът, който им се  родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование,  красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради  вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата  на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на  светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се  съхраняват мощите на Св. Димитър. В българския фолклор на Св. Димитър е  отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”. 
  В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили.  Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и  предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако  времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден /6 май/. На Димитровден се очаква първият  сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието,  ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли  сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще  е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а  кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А  може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което  от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.
Как народът ни възпява Св. Димитър и още за поверията, свързани със светеца, прочетете и чуйте в публикацията Димитровският месец – песни и обичаи от колекцията на Радио България.
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..
Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора..