Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
Любителите на сладките изкушения свързват град Русе с шоколадово-ореховото вълшебство, наречено торта "Гараш". На 13 септември в крайдунавския град ще се състои специалният празник, посветен на десерта, а вече е ясно и как ще изглежда логото на това..
Три дни в средата на юли се радват на специално внимание в българския календар. Това е най-топлото време в годината и народът ни красноречиво нарича 15, 16 и 17 юли Горещници. По този начин предците ни почитали необузданата сила на огъня, който идва..
Навършиха се 105 години от рождението на акад. Валери Петров – поет, писател, сценарист, драматург и преводач. Роден на 22 април 1920 г. в София с рождено име Валери Нисим Меворах, той завършва медицина в Софийския университет. Известно време..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица