Три дни в средата на юли се радват на специално внимание в българския календар. Това е най-топлото време в годината и народът ни красноречиво нарича 15, 16 и 17 юли Горещници. По този начин предците ни почитали необузданата сила на огъня, който идва от Слънцето и ни дарява топлина и светлина.

Подобно на всички други специални дни и празници, и за Горещниците важат определени забрани – например, не се препоръчва да се пече хляб, за да се предпазят полята и ожънатите снопи от огнени стихии и градушки. Смятало се, че каквото и да се изработи в тези дни, то ще изгори, затова жените не се захващали с никакви ръкоделия.

Неслучайно третият ден от Горещниците съвпада с празника на Света Марина, наричана от народа ни Огнена Марина. Тя символизира небесния огън и на 17 юли традицията повелява да се запали огън, който се прескача за здраве, а после хората отнасят от него в къщите си, за да запалят домашното огнище.

• Огнището – свято място в дома на българина

Времето в тези три дни показва какви ще са метеорологичните условия в първите три месеца от следващата година. Ако денят през Горещниците е топъл и слънчев, то съответният месец – януари, февруари или март – също ще е мек, без сняг, топъл и дъждовен. Студеното време през юли обаче предвещава зимни студове и бури. Още за представите, забраните и поверията, свързани с трите "огнени" дни в годината разказва публикацията от колекцията на Радио България: По Горещниците "Божи" огън пали "младото" огнище

Редактор: Елена Каркаланова
Снимки: Pixabay