Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на банкера - разговор с главния икономист на ББР Илия Лингорски

Как се отрази Covid кризата върху кредитите и депозитите в България

| обновено на 06.12.20 в 21:37
Българската банка за развитие
Снимка: Ани Петрова

Отиващата си 2020 не беше особено добра в икономически план, но за щастие кризата, провокирана от Covid-пандемията, не достигна мащабите на Световната финансова криза от 2008-2009 г. Банките започнаха годината с добра капитализация и стабилна ликвидна позиция, което позволи на системата да се докаже като стратегически сектор, работещ на пълни оборотиЗаради икономическите последици от Covid-19, Българската народна банка /БНБ/ наложи мораториум върху плащания по кредити на стойност 9 млрд. лв. Това даде глътка въздух на клиентите, но доведе до намаляване на печалбата на банките – към началото на октомври те имат положителен резултат, но той е с 45% по-нисък спрямо същия период на 2019 г.

В средата на лятото кредитирането беше възстановено, лихвите останаха непроменени и интересът особено към ипотечните кредити се върна към нивата отпреди кризата. По данни на БНБ, към октомври изтеглените потребителски и жилищни кредити са се увеличили със 7,1%. С други думи – прогнозите за рязък спад в търсенето на кредити заради пандемията не се сбъднаха. По отношение на депозитите – към края на октомври спестяванията на българските домакинства са близо 58,87 млрд. лв., което показва увеличение с 8,6%, спрямо 2019 г.

Когато говорим за фирмите, немалко от тях се сблъскаха с редица предизвикателства. Поради неизвестността, търговските банки първоначално затегнаха кредитните си политики. Въпреки че впоследствие ги смекчиха, те продължиха да се водят от принципа на разумния риск. Самите компании също станаха по-предпазливи, което обяснява и прогнозите на БНБ за символичен ръст на фирменото кредитиране през тази година.

Изключение прави Българската банка за развитие /ББР/. С обявяването на извънредните мерки през март, ББР получи разрешение от правителството за създаване на две антикризисни програми в подкрепа на физически лица, възпрепятствани от пандемията да полагат труд, както и такава в подкрепа на бизнеса. В интервю за Радио България, главният икономист на ББР Илия Лингорски поясни какви са техните цели и какъв е напредъкът по тях до момента.


Според него чрез отпуснатите кредити се дава глътка въздух както на бизнеса, така и на хората, чиито доходи са засегнати от противоепидемичните мерки.  По тези програми ББР гарантира до 80% от стойността на кредитите, а търговските банки вземат решение за тяхното отпускане и достигане до клиентите в цялата страна.136 милиона лева е стойността на средствата, получени от над 1000 компании, потърсили помощ по втората програмата на банката, отнасяща се до бизнеса. По нея партньори на ББР са 8 търговски банки в страната: 

„Компаниите, които подпомогнахме действат във всички сфери на икономиката. Приоритетни за нас бяха онези в най-тежко пострадалите от пандемията сектори – търговия, туризъм, транспорт, както и производствени компании. Получихме разрешение от Министерския съвет и Европейската комисия да разширим обхвата на програмата, така че малките и средните предприятия да могат да се възползват от кредити на стойност до 1 млн. лева. Срокът, в който могат да кандидатстват за тази помощ е удължен до края на месец юни 2021 г. На тяхно разположение ще бъде 60% от програмата.”

Разширяването позволява и големи производители и предприятия, осигуряващи заетост за цели региони, също да получат заеми, гарантирани от ББР на стойност до 2 милиона лева. Данните за програмата, свързана с физическите лица, сочат, че по нея са осигурени кредити за 23 000 души.

Каква е равносметката от работата на ББР по двете програми?
„Количественият ефект се изразява в ликвидност за над 235 милиона лева, отпуснати през последните месеци – обяснява Илия Лингорски. – Общият ефект от мерките, които правителството реализира чрез ББР, може лесно да бъде проследен по динамиката на заетостта и безработицата. У нас не се стигна до рязкото ѝ нарастване, както се очакваше през пролетта, което говори, че фискалните и ликвидните мерки са оказали своя добър ефект.”

Във връзка с професионалния празник, който банкерите празнуват на Никулден, главният икономист на ББР пожела на всички най-вече здраве и изрази благодарност към партньорите от търговските банки, с чиято помощ държавната банка успява да достигне до повече предприемачи, фирми и физически лица, имащи нужда от помощ.

Снимки: архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

доц. Наталия Киселова

Председателят на парламента очаква президента да не назначи главен прокурор

Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и за другите органи, с изключение на Висшия съдебен съвет, защото мнозинството, което трябва да го..

публикувано на 21.12.24 в 16:07

ЕС не е установил нарушение на конкуренцията при сделката с „Боташ“

Генералната Дирекция "Конкуренция" на Евркомисията уведоми "Булгаргаз“ и "Булгартрансгаз“, че делото за споразуменията, сключени между българските компании и турската енергийна компания "Боташ“ е приключено и не са установено нарушения по конкуренцията...

публикувано на 21.12.24 в 15:21

Според ИПИ няма да има апокалипсис ако не бъде приет бюджета за 2025 г.

Държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува държавния бюджет, сочианализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) наречен “Без бюджет за 2025 и без удължителен закон: какво следва?“. От ИПИ смятат, че противно на..

публикувано на 21.12.24 в 13:48