Никулден е особено тачен в морската ни столица Варна. Св. Николай Чудотворец е покровител на рибарите и моряците, а поминъкът на варненци е свързан с морето.
Обикновено дори и през зимата районът около Морската гара във Варна кипи от живот. Сега ситуацията е малко по-различна. Заведенията наоколо затвориха заради ограничителните мерки свързани с коронавируса, клиентите ги няма, а тези, които искат да се поразходят край морето се броят на пръсти. Единствените, които не се плашат и винаги са на пост, са рибарите. Те дори се радват на ограниченията, защото по-малко хора означава и по-малко шум, а шумът пречи на рибата.
За варненските рибари празничният Никулден започва рано сутринта. Някои от тях още с изгрева са хвърлили въдиците си в очакване на голямата риба, с която да посрещнат гости днес.
Разположили са въдиците си на няколко метра един от друг, не толкова за да се пазят от Covid-19, колкото да имат достатъчно пространство за такъмите си. Един от тези, които не се плашат ни от студ, ни от вируси е Мишо. Днес той е заложил на морски червеи. Рибата обаче не кълве. „Няма риба”, казва Мишо но продължава да хвърля с надеждата на въдицата му да се закачи алария.
Наблизо е и един от най-големите шегаджии на Морска гара – Борко. Казват, че е най-известният пенсионер в района, рибар и продавач на най-добрата стръв:
„Има някоя друга риба. Хамсия излиза за по час-два, но водата е много студена”- споделя варненецът и допълва: „Тук от заведения не можем да се отървем. Уж пешеходна зона, но всички строят на поразия”.
Сега обаче е тихо и рибарите се чувстват в „свои води”. Оставяме ги с пожелание за богат Никулденски улов. Те обаче се усмихват скептично и споделят, че дори да не успеят да хванат риба, няма да останат гладни, тъй като до насита ще се нагостят със сладки рибарски истории.
Репортаж: Валери Великов, БНР-Варна
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..