В навечерието на 2021 г. Съюзът на слепите в Израел присъди голямата си награда на Алберт Българина. Така българските преселници в Израел наричали акордеониста, който години наред, напълно безплатно, учел талантливи незрящи деца да свирят на акордеон. Разчитал повече на слуха им, отколкото на изучаването на нотите. Сред произведенията, които разучавали имало и много български песни и мелодии, като „Хубава си, моя горо“ – неофициалният химн на преселниците от България в Израел.

На големите български празници, кметът на Тел Авив Рон Холдаи (вдясно на снимката долу), преди да отиде на прием в българското посолство, се отбивал да посвирят заедно: Алберт Българина на акордеон, а кметът – на флейта.

Често виждали Алберт да разтяга акордеона и край него да се събират хора, които му припявали, пеели, танцували. Когато го удостоили със званието „почетен гражданин на Тел Авив“, повечето хора още не си давали сметка за заслугите му. Дори тези, които го познавали, едва след смъртта му започнали да откриват неподозирани негови качества.

"Алберт имаше тапицерия в центъра на Тел Авив и идваше рано и помагаше на бедните – разказва Ави Соломон, негов приятел. – Даваше им една дамаджана чай и сандвичи. Обичаше винаги да помага, на всички помагаше."

Наричали го и Бетона, защото толкова твърда била и думата му. По времето на Закона за защита на нацията в България (в сила от 23 януари 1941 г. до 27 ноември 1944 г.) семейството на Алберт трябвало да напусне София и да се отправи към село на около час от Дунава. Зад гърба му остава незавършеното френско училище, където бил отличник. Именно тогава Алберт научава първите уроци на съпричастност към хора в беда. Получава закрила от силните на деня, а после се отблагодарява за стореното добро.

Когато се връща обратно в София, Алберт открива музиката, по заръка на ОФ организацията, която решава, че новата държава има нужда и от творци. Пианото на майка му обаче останало в квартирата им, където вече живеели други хора. Нямали пари за ново и така се наложило да учи акордеон. Купили един произведен през 1901 г, с който музикантът се гордеел до края на живота си.

Семейството на Алберт отпътува към Обетованата земя с първата вълна от преселници. Още с пристигането си в Яфо, децата тръгват на училище:

"Бяхме в училище в Яфо и всичките деца ни сложиха в един клас и така започнахме да учим – разказва Меди Бенато, секретар на клуба на пишещите на български език „Светъл лъч“ в Израел. – Когато завършихме, всичките от България се събрахме заедно и празнувахме.Всяко едно момче беше прегърналомомиче, а пък Берто прегърна акордеона си. В "Светъл лъч" свиреше винаги без пари и идваше с нас навсякъде. Където и да отидеше царешерадост и щастие, пееха се български песни. Обичаше музиката, радваше се да прави всички ни щастливи."

Всяка година, на брега на Мъртво море се събирал с преселници от Испания, Балканите, Северна Африка... Винаги имало и „българска вечер“, която прераствала в българска нощ, чак до зори. Там Алберт Българина не само свирел, но и правел невероятен спектакъл с български приказки, шеги и задявки между песните.

"Познавам го от 20-30 години – спомня си Моис Ешкенази. – Седяхме всеки петък в ресторант "Бояна", където свиреше български стари песни и пеехме.Бяхме компания от българи, заедно още от деца. Той беше малко по-голям от нас. С компанията отивахме на Мъртво море и там той изнасяше концерти".

Сред любимите преживявания на Алберт Българина са пътуванията до България за Нова година сред сняг. Въпреки карантината, той се готвел да потегли с група ентусиасти към Родината, която обичаше от сърце.

"Аз живея седемдесет и колко години в странство – казва Алберт в запазен запис от едно такова посещение. – Аз съм българин от тази махала. Това е внучката ми. Тя е трето поколение българка. Говори български. В нейната стая няма постерина западни артисти и певци. Има Христо Ботев и Васил Левски!"

Снимки: личен архив