Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В причудливия свят на художничката Мария Манева

Мария Манева изразява идеите си чрез природни материали с лекотата, с която други художници използват четките и боите. И ако за повечето от нас раковините и морските камъчета остават само спомен от лятната ни почивка, то за Мария Манева те са източник на изкуство.

„Работя с напълно естествени цветове. Никога не рисувам върху раковинките, защото всяка една има много специфичен цвят и блясък. И ако се положи боя върху тях, всичко това ще се заличи. Тяхната естествена красота и блясък се проявява с безцветен лак, като по този начин се създава ефектът на морската вълна“ – обяснява художничката и дава пример с разходките край морето, при които не забелязваме безжизнено лежащите черупки на пясъка под краката си, докато не ги облее някоя вълна: „Тогава пред вас се разкрива невероятният им блясък. Същото се случва и тук“.



За родената в Габрово художничка всичко започва, когато съдбата я отвежда в черноморската столица Варна и това определя нейния път в изкуството. „Животът ме отведе тук и Бог ме благослови с това изкуство, което дори не знаех, че съществува. В момента съм много щастлива, защото живея точно до морето и то е моя източник на материали и вдъхновение. Работата, която върша, ми доставя голяма радост и удовлетворение“ – сподели за Радио България Мария Манева:


„За пръв път се докоснах до морска мозайка през 2008 г. и до този момент не знаех, че съществува изкуство с морски камъчета. След първите си опити разработих собствена смесена техника. Композициите са с миди, камъчета, раковини с естествени цветове, а за фон използвам пясък, който оцветявам за по-голяма изразителност. Така картините имат повече пространство, повече лекота на израза“.



Признава, че в по-голямата част от картините й присъстват мотиви с цветя и птици. „Вдъхновението идва от самите материали. Когато ги събирам или сортирам, пред мен се появява образ на цвете или крило на птиче. Опитвам се да ги пресъздам възможно по-близко до реалността. Работя с естествените им форми и цветове. С годините картините ми  стават все по-прецизни и красиви.“



Въпреки, че работата е доста трудоемка и отнема време, крайният резултат е невероятен. „Например, последната ми работа е цвете мушкато. Направих листата от речни миди, изрязвайки само зелената част. Те са от река Камчия, която е близо до нас, където събирам доста от моите материали“ – допълва Мария.



Художничката е участвала в няколко съвместни и самостоятелни изложби. Казва, че най-големият почитател и помощник е съпругът й, а дъщеря им, възпитаничка на варненското Училище по изкуствата „Добри Христов“, не пести критиките по отношение на картините.



Що се отнася до пандемията, която промени коренно битието ни, Мария Манева споделя:



„Работих много активно в първата вълна на пандемията. Тази ситуация не повлия на психиката ми, даже бях по-мобилизирана, по-активна. Защото аз съм си в „изолация“ и работя сама. Това изкуство изисква хората да бъдат сами със себе си и голяма част от деня се прекарва в работа.“



„Нека всички се радваме на Божествено здраве, това което е сега да премине, тези, които са били болни, да бъдат изцелени, защото здравето е най-важно“ – казва художничката, която води морето в домовете ни и допълва: „Също да има мир и любов в семействата, особено в дните на изолация. Когато много хора се оказват затворени заедно в този труден момент, много от тях не знаят как да се държат един към друг. Това е момент да се опознаят, да намерят силните и слабите си страни и семейството да стане здраво и силно. Защото ролята на семейството е много важна, за да бъдем силни като общество. Нека да си помагаме един на друг и да вършим добро!“

Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15