Думите, с които можем да опишем творчеството и личността на неповторимия Йордан Радичков все не достигат. Светът, чийто създател е роденият в Северозапада писател, е търсен от мнозина мечтатели, чиято вяра в доброто и истинските човешки взаимоотношения, все още не е напълно изчезнала. Магията на разказите му поглъща всеки, осмелил се да отгърне едва първата им страница. Почти всяко изречение крие някоя отдавна забравена или сполучливо измислена дума, която му приляга напълно и прави възможно, разпознаването на неподражаемия „радичков“ стил. Клюводървец /кълвач/, тенец, плътеник /вампир/, са само част от думите, които срещаме из страниците, изписани от магьосника от Калиманица, тръгнал си от този свят в своя любим месец януари, описан в едноименната негова пиеса така:

„Месец януари, най-българският от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението. Вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата“. 

Съставил: Йоан Колев