Китарист и певец с оригинален авторски почерк, Никола, а отскоро и неговата група Cool Den са сред най-интересните явления от последните години. Пристигнал в столицата, за да учи в Софийския университет, Никола бързо натрупа популярност сред младежката публика. Необичайните му текстове и понякога откровено шантавите му хрумвания го направиха търсен и обичан клубен изпълнител. Известно е, че по различни съображения, много от заведенията с жива музика са под земята. Затова Никола се шегува, че спокойно може да бъде причислен към българския ъндърграунд.

Ако все пак решим да слагаме етикети, трябва да признаем, че той, заедно с много други млади и стойностни творци, наистина се опитват да бъдат алтернатива на масовото, „лъскавото“, пазарното в музикалния бизнес.

„Дали пред двама или пред 20 000 души, музикантът трябва да свири по един и същ начин, иначе той няма интегритет – е дълбокото убеждение на музиканта. – Колкото до това, което правим аз и моите колеги, то може да се проследи чак до кроманьонците, които, след като са разкостили и изяли мамута, седят около пещерния огън и блъскат на някакви дънери. Може да звучи смешно, но музиката винаги трябва да е органична, естествена. Обичам да боравя с метафори, защото мисля, че хуморът е добър похват да олекотиш една ситуация, независимо колко тежка е тя. Метафорите, вписани в песен, помагат на хората да преживеят конкретния проблем по различен начин, да се замислят, че трябва да се направи нещо или да получат повече радост. За мен винаги е било естествено някоя социална тема да задвижи творческата ми енергия. Имам много силно чувство за справедливост, което понякога не проявявам правилно, защото нещата са комплексни, изградени са от много детайли, развиват се в различни условия и също така подлежат на промяна.“

„Някои теми са много сериозни, други трябва да забавляват хората, да ги карат да се смеят, да танцуват – споделя той. – Много е важно винаги да подхождаш със стил. Можеш да кажеш нещо по гр уб, циничен начин, можеш да го кажеш и с инуендо, завоалирано, което го прави по-стойностно. 

Никола е роден в Шумен, където са първите му опити и първите успехи. Там се запознава с Явор Цветанов, първия барабанист на групата.

„Поне в моя живот така са се стекли обстоятелствата, че всичко е връзки с  хората. Едно приятелство те довежда до друго. С Ивайло Петров, с когото създадохме групата, се запознахме по време на едно мое свирене „на шапка“ на улицата. С Васил Андреев ме свърза една обща приятелка, с която редовно пеем и свирим по клубовете. Вторият ни барабанист Теодор Чирпанлиев дойде пак чрез приятели. С други думи – всичко е приятелство и топли човешки взаимоотношения. Никога не трябва да се губи това.“

В момента момчетата от Cool Den подготвят своя втори албум. Паралелно работят върху клипове към песните от първия („Характер“, „Лек“, „На баба ти хвърчилото“, „Шофьор на картофи“, „На близкия изток от Рая“, Field). Благодарни са на „Музик аутор“ за субсидията, която са получили за издаването на „1“. Надяват се да намерят пари и за следващия си проект. Според Никола, пътят за по-ясно бъдеще на младите музиканти от жанра е обединението: