Днес е първият ден от най-дългите пости за вярващите православни българи. Тази година ортодоксалният Великден е на 2 май, а Великиденския пост започва 40 дни преди Празника – от 15 март. Това е най-продължителнят и строг пост в православието, наричан още Четиридесетница.
Това въздържание от блажна храна е установено от християнската църква в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос в пустинята. Наред с въздържането от храни с животински произход, християнският пост означава въздържане от лоши и греховни мисли, думи и дела.Така вярващите могат да се покаят и очистят душите и телата си и да се приготвят достойно за посрещане на Възкресение Христово.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията в храма - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон /20 март/. В народната ни традиция той е известен като Тодоровден.
Последната седмица на Великденския пост се съединява със седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Иисус, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Още за този период на смирение и ограничения, който започва в живота на православните християни от днес, прочетете в „Постът – един различен поглед към ежедневното и празничното в живота ни“.
На 1 май 1879 година са пуснати в обращение първите български пощенски марки, наричани по онова време "сантими". Номиналната им стойност била 5 сантима, тъй като към онзи момент не е съществувала българска парична единица. На тях бил изобразен..
" Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лука 19 : 38) С тези възторжени възгласи, които Църквата припомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с надеждата за добруване..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...