Какво е общото между Южна Франция и българското северно Черноморие? Ние ще ви дадем един от възможните отговори – Патрис Рейсак.
„Аз съм от Южна Франция, близо до град Тулуза. Това е голям град, намиращ се между океан и море и близо до Пирeнеите. Там е много красиво, приятно и горещо, но аз съм живял там много години и искам да видя ново място.“
Това ново място за Патрис се оказва Варна. Идва да живее в морската столица на България преди 7 години, запленен от свободния начин на живот и атмосферата на града. Започва да дава уроци по френски език онлайн на хора от цял свят и да снима. Определя себе си като фотограф любител, а любимата му тема е морето, което обожава. Казва, че тук, във Варна, открива хубави места и гледки, което му дава голяма мотивация и вдъхновение.
„Аз обичам България, обичам морето и обичам Варна, защото има Морската градина, този прекрасен плаж и много специална атмосфера. Няма друг град в България с такава атмосфера. Хората са добри.“
Патрис вече говори добре български език, но признава, че не е било никак лесно. Иска да подобри нивото си и го прави чрез различни книги, които чете на странния за него език. И всичко това в името на любовта му към България и региона.
„Аз обичам тази част от Европа – тук, на Изток. Обичам и Гърция, и Румъния – всички Балкански страни са ми много интересни. Да живееш цял живот в една атмосфера не ми харесва. Имам нужда виждам нови места, защото сме един свят с много различни хора. И културата, философията на различните места ми е много интересна.“
От Франция му липсват много малко неща - семейството и приятелите му, но твърди, че лесно се адаптира и в България не му липсва нищо.
Интервю: Ваня Славова, БНР-Варна
Редактор: Весела Кръстева
Снимки: личен архив
Преди малко повече от 80 години, през 1942 г., в София се ражда едно момче – плод на любовта между българка и французин. Родителите му се запознават във Франция, но през 1939 г. се връщат в България. Втората световна война ги заварва тук, а бащата..
Д-р Мая Падешка е един от университетските преподаватели, работещи извън пределите на България и посветили живота си на каузата да разпространяват българската култура и език. Тези, за които дори носталгията е стимул да следват с още по-голям..
В началото, когато за първи път пристига в България Александър Акоста Осорио се почувствал изолиран и леко объркан заради езиковата бариера и културния сблъсък. "По това време тук нямаше такава голяма чуждестранна общност и май бях единственият..