Какво е общото между Южна Франция и българското северно Черноморие? Ние ще ви дадем един от възможните отговори – Патрис Рейсак.
„Аз съм от Южна Франция, близо до град Тулуза. Това е голям град, намиращ се между океан и море и близо до Пирeнеите. Там е много красиво, приятно и горещо, но аз съм живял там много години и искам да видя ново място.“
Това ново място за Патрис се оказва Варна. Идва да живее в морската столица на България преди 7 години, запленен от свободния начин на живот и атмосферата на града. Започва да дава уроци по френски език онлайн на хора от цял свят и да снима. Определя себе си като фотограф любител, а любимата му тема е морето, което обожава. Казва, че тук, във Варна, открива хубави места и гледки, което му дава голяма мотивация и вдъхновение.
„Аз обичам България, обичам морето и обичам Варна, защото има Морската градина, този прекрасен плаж и много специална атмосфера. Няма друг град в България с такава атмосфера. Хората са добри.“
Патрис вече говори добре български език, но признава, че не е било никак лесно. Иска да подобри нивото си и го прави чрез различни книги, които чете на странния за него език. И всичко това в името на любовта му към България и региона.
„Аз обичам тази част от Европа – тук, на Изток. Обичам и Гърция, и Румъния – всички Балкански страни са ми много интересни. Да живееш цял живот в една атмосфера не ми харесва. Имам нужда виждам нови места, защото сме един свят с много различни хора. И културата, философията на различните места ми е много интересна.“
От Франция му липсват много малко неща - семейството и приятелите му, но твърди, че лесно се адаптира и в България не му липсва нищо.
Интервю: Ваня Славова, БНР-Варна
Редактор: Весела Кръстева
Снимки: личен архив
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..