Малък храм, намерил прибежище върху къс скала от заобикалящите го води, пази истории от Средновековието до наши дни – за българските “войнуци” на служба в османската войска, за кошерите “улища”, дали името на село Пчелинци, за “поп Савва”, който предводил поклонници от паството до Рилската обител. И макар множество събития, всекидневни случки и природни явления оттогава да се извървели, най-страшното сред тях се случило през миналия век, когато по волята човешка водна стихия погълнала цяло едно село.
През 70-те години на ХХ век социалистическата власт решава да заличи от картата село Пчелинци, потопявайки го под новопостроен язовир. От някогашното населено място в община Ковачевци ням свидетел на варварството остават параклисът “Св. Йоан Летни”, две къщи, училището и част от гробището.
“Ние бяхме откъснати, нямаше превоз, закриха училищата – връща времето Първан Лазаров. – Младите бягаха в градовете, а като изселиха старите, половината умряха от мъка.”
Заради строежа на язовир Пчелина хората от селото се разпръсват – повечето в т. нар. Пчелински квартал в Радомир (на 50 км от София), а останалите в близките градове и села. А за да запазят паметта за удавеното си родно място, някогашните му жители построяват паметник в оцелелия училищен двор и от 1975 г. всяка година се събират на земляческа среща.
Докато паметта за селото е най-важна за някогашните му жители и техните потомци, туристите идват тук най-вече да почетат самотния храм, надвесил се над язовира. В лоното на Божия дом се влиза с поклон заради ниската му порта, а отвън бяла пейка приканва към съзерцания, размисли и спомени.
“Такива възможности са имали хората – черквите са били с много по-малък размер – казва Милена Карамфилова, уредник в Регионалния исторически музей в Перник. – Изследователят Стамен Михайлов посочва за нейна датировка XV-XVIв., но там има една плоча, на която е запазена дата 1350 г. Дали това е истинската година на построяването на храма, никой не може да каже. Възможно е той е преизграден по-късно. Архтектурата му е типична за този край – малка постройка, леко вкопана в земята. Храмът стои над язовира и напомня, че вярата винаги ще бъде над нас и каквито и начинания да предприемем, тя ще ни води.”
За съжаление, вандали унищожават повечето безценни стенописи от XV и XVI в., избождат очите на светците и оставят по стените скверни думи. Но някои изображения все още са различими – на Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, на Св.Св. Константин и Елена, на Богородица в олтарната апсида.
С консервацията на параклиса се е заел Радослав Александров, който най-напред с детските си очи погледнал към храма, обкръжен от язовирните води.
“Често ходя там и винаги съм забелязвал колко осквернени са стенописите – казва той. – От това много ме болеше и все се питах дали няма някой, който да ги възстанови, да ги запази. Свързах се с Китан Китанов – прекрасен консерватор и реставратор от Археологическия музей, и той ми обеща цялата процедура да я свършим двамата. Сега започваме кампания за набирането на средства.”
Вратичката на храм “Св. Йоан Летни” от дълго не познава ключ. Тя доверчиво се подчинява на ръката, която я докосва, и гостоприемно пропуска и богомолеца, и грешника със спрей в ръка.
Съставил: Диана Цанкова (по репортаж на Елена Тамакярска)
Снимки: архив
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..