Малък храм, намерил прибежище върху къс скала от заобикалящите го води, пази истории от Средновековието до наши дни – за българските “войнуци” на служба в османската войска, за кошерите “улища”, дали името на село Пчелинци, за “поп Савва”, който предводил поклонници от паството до Рилската обител. И макар множество събития, всекидневни случки и природни явления оттогава да се извървели, най-страшното сред тях се случило през миналия век, когато по волята човешка водна стихия погълнала цяло едно село.
През 70-те години на ХХ век социалистическата власт решава да заличи от картата село Пчелинци, потопявайки го под новопостроен язовир. От някогашното населено място в община Ковачевци ням свидетел на варварството остават параклисът “Св. Йоан Летни”, две къщи, училището и част от гробището.
“Ние бяхме откъснати, нямаше превоз, закриха училищата – връща времето Първан Лазаров. – Младите бягаха в градовете, а като изселиха старите, половината умряха от мъка.”
Заради строежа на язовир Пчелина хората от селото се разпръсват – повечето в т. нар. Пчелински квартал в Радомир (на 50 км от София), а останалите в близките градове и села. А за да запазят паметта за удавеното си родно място, някогашните му жители построяват паметник в оцелелия училищен двор и от 1975 г. всяка година се събират на земляческа среща.
Докато паметта за селото е най-важна за някогашните му жители и техните потомци, туристите идват тук най-вече да почетат самотния храм, надвесил се над язовира. В лоното на Божия дом се влиза с поклон заради ниската му порта, а отвън бяла пейка приканва към съзерцания, размисли и спомени.
“Такива възможности са имали хората – черквите са били с много по-малък размер – казва Милена Карамфилова, уредник в Регионалния исторически музей в Перник. – Изследователят Стамен Михайлов посочва за нейна датировка XV-XVIв., но там има една плоча, на която е запазена дата 1350 г. Дали това е истинската година на построяването на храма, никой не може да каже. Възможно е той е преизграден по-късно. Архтектурата му е типична за този край – малка постройка, леко вкопана в земята. Храмът стои над язовира и напомня, че вярата винаги ще бъде над нас и каквито и начинания да предприемем, тя ще ни води.”
За съжаление, вандали унищожават повечето безценни стенописи от XV и XVI в., избождат очите на светците и оставят по стените скверни думи. Но някои изображения все още са различими – на Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, на Св.Св. Константин и Елена, на Богородица в олтарната апсида.
С консервацията на параклиса се е заел Радослав Александров, който най-напред с детските си очи погледнал към храма, обкръжен от язовирните води.
“Често ходя там и винаги съм забелязвал колко осквернени са стенописите – казва той. – От това много ме болеше и все се питах дали няма някой, който да ги възстанови, да ги запази. Свързах се с Китан Китанов – прекрасен консерватор и реставратор от Археологическия музей, и той ми обеща цялата процедура да я свършим двамата. Сега започваме кампания за набирането на средства.”
Вратичката на храм “Св. Йоан Летни” от дълго не познава ключ. Тя доверчиво се подчинява на ръката, която я докосва, и гостоприемно пропуска и богомолеца, и грешника със спрей в ръка.
Съставил: Диана Цанкова (по репортаж на Елена Тамакярска)
Снимки: архив
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..