Днес в Регионалния исторически музей – София се открива изложбата „Приложно златарско изкуство“. Златарството, наричано още „куюмджийство“, е един от най-престижните занаяти и е сред първите, които се развиват по българските земи още през новокаменната и каменно-медната епоха. У нас е намерено и най-древното обработено злато, датирано отпреди 6500 години. Златарите в миналото са почитани наравно със свещениците, учителите и лекарите в дадена общност, а обучението им продължавало най-малко три години.
Занаятът, който е бил силно застъпен в миналото ни в градовете София, Самоков, Чипровци, Панагюрище, Враца и Видин е представен в експозицията в контекста на систематизирана информация за конкретни произведения, някогашни работилници, както и съвременни майстори.
Посетителите на изложбата ще видят накити и предмети, свързани с бита, религиозния култ и обичаите, изработени от сребърни и други метални сплави, чрез разнообразни техники. Основните експонати са от периода XIX и първата половина на ХХ в.
Освен готовите ювелирни произведения в изложбата са показани и различни инструменти, с които са работели майсторите от едно време като клещи, менгеме, везни и други.
Съвременният облик на занаята е представен интерактивно. Ще може да се видят ръчно направени произведения, създадени чрез възпроизвеждане на стари модели, техники и технологии.
Изложбата е резултат от съвместната работа на Регионалния исторически музей – София и Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, частния колекционер Антонио Василев и Фондация „Занаяти от тракийските земи”. Използвани са и фотографии от личната колекция на Константин Чакъров.
Експозицията „Приложно златарско изкуство“ може да бъде разгледана до 26 септември.
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа. Разкопките, ръководени от гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от Константинопол и заедно със съпругата си Мария изпратил синовете си Йоан и Аркадий да се учат в Бейрут,..
На 25 януари Православната църква чества свети Григорий Богослов, архиеп. Константинополски. Св. Григорий Богослов или Григорий Назиански e е дин от великите кападокийски Отци на църквата, заедно с Василий Велики и Григорий Нисийски...
На 29 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец и свети мъченик Димитрий Сливенски. Игнатий Богоносец е роден..
Навършват се 131 години от рождението на Цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение –Обединител...
На 30 януари Православната църква чества светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик..