Може ли туризмът да е мрачен, да навява тягостни спомени и емоции? Отговорът ще откриете в огромния интерес към старите, изоставени заводи, административни сгради, болници, църкви, та дори застиналите във времето призрачни села. България е златна мина за търсачите на т.нар. Dark /мрачен/ Tourism със занемарената си инфраструктура от времето на соца и рушащите се сгради, стадиони, училища от тази епоха. Не случайно страната ни фигурира в челните позиции на чуждестранни сайтове, специализирани в този вид пътувания. И макар че не влизат в статистиките, много млади хора, предимно бекпекъри, пристигат тук с една единствена цел – да тръгнат по следите на един свят, белязан от тъгата и забравата.

Вижте нашите 5 предложения за Dark Tourism в България:

1. Паметникът на Бузлуджа

Безспорно това е най-знаковият символ от епохата на социализма у нас. Включен е в международната класация за „33-те най-красивите изоставени места в света“ и се посещава от хиляди туристи всяка година. Бетонната конструкция на т.нар. Дом-паметник на партията е издигната през 1981 г. и е увенчана от 70-метров пилон, от върха на който, по-близо до звездите, блещукат 2 гигантски рубиненочервени петолъчки. Днес това чудо на соц архитектурата, кацнало като летяща чиния на планинския връх, се руши в очакване да бъде възстановено по линия на международен проект. Така че побързайте да го видите в най-зловещия му и въздействащ облик, преди да бъде възстановен и „социализиран“!

2. Концлагелът на остров Персин

По време на комунизма над 8 000 наши сънародници /по неофициални данни/– предимно представители на интелигенцията, срещат смъртта си в концлагера на дунавския остров Персин. Понтонен мост, дарен лично от Сталин, свързва и до днес брега на град Белене с острова, където се намират малкото незаличени следи от т.нар. трудово възпитателен лагер. Направена е възстановка на някогашния портал с цитати от Максим Горки. От предната му страна пишело „Човек звучи гордо“, а отзад - „Ако врагът не се предаде, се унищожава!“. И наистина, надзирателите безцеремонно уморили и избили по всякакви изобретателни методи хиляди „врагове на народа и на партията“ - лекари, адвокати, писатели, общественици... Има проект за изграждане на мемориален комплекс в памет на жертвите на тоталитаризма, но той от години чака да види бял свят. Мястото е достъпно за туристи.

3.  Потопената църква на язовир Жребчево

В България има близо 3 хиляди големи и малки язовири и всички те са били строени при соца. Стотици български селища с красива архитектура и богата история са били заличени завинаги от водната стихия. Едно от тях е село Запалня с великолепната му църква „Св. Иван Рилски“.  За някогашния разцвет на това живописно късче от Розовата долина днес свидетелства единствено потопеният храм, който отдалеч прилича на призрачен кораб, носещ се меланхолично по мрачните води на язовир Жребчево.

4.  Мраморното езеро край гр. Брезово

Цветът му е със светлосиньо-зеленикав оттенък, а водата е равна като стъкло. Но това НЕ е природно творение. Езерото, разположено в Средна гора, представлява изоставена мраморна кариера от времето на соца, която постепенно се е запълнила с дъждовна, естествено филтрирана кристално бистра вода. Дълбочината му достига до 20 м. Мястото е магнит за любители на дарк туризма и търсачи на необичайни гледки. Къпането е строго забранено, но това не пречи на ентусиасти да се хвърлят от мраморните тераси във водата. Водолазите пък го използват, съвсем легално, за тренировки.

5.  Село Горно Луково 

Страната ни таи истински съкровища за феновете на дарк туризма – това са стотиците обезлюдени селища с рушащи се църкви и стари каменни къщи, обрасли целите в буреняци и бръшлян, подобно на замъка на Спящата красавица. Едно такова вълшебно място е крайграничното село Горно Луковов Източните Родопи, което сякаш е заспало своя вековен сън. Мястото е започнало да се обезлюдява още при социализма, когато народът се изселва в близките градове в търсене на препитание и по-добър живот. В наши дни тук идват фотографи и меланхолични души, за да се любуват на този удивително красив, застинал във времето туристически бисер.

Снимки: Венета Николова