Липса на спасители по Черноморието се наблюдава и това лято. Причината е, че много млади спасители отиват да работят в чужбина или си намират постоянна работа и напускат професията. Това каза пред БНР-Бургас Васил Алексиев, специалист по водно–спасителна дейност към БЧК – Бургас. Причината за липса на интерес е ниското заплащане – средно 1000-1200 лева на месец.
Кадровият дефицит е сериозен, като се наемат и морски спасители от чужбина – Украйна, Полша, Чехия, Русия. В тази връзка концесионерите на плажове настояват пред държавата да се облекчи визовия режим и издаването на разрешенията за работа на чуждите граждани, особено що се отнася до спасители за море от страните извън ЕС.
Предвиждат се спасителни постове на 7 от неохраняемите плажове на юг
49 са неохраняемите плажове по южното Черноморие и още 2 са определени за природосъобразен туризъм. Става въпрос за пясъчни ивици, които са останали без концесионери и наематели за лято 2021, съобщи за БНР – Бургас областният управител Мария Нейкова.
На 7 от тях ще бъдат осигурени спасители през това лято. От 15 юли по два спасителни поста трябва да има на плажовете Иракли, „Несебър-изток", „Поморийска коса", Сарафово – юг, Крайморие – юг 2, Алепу и Корал. „Това са много посещавани места и въпреки ограничения финансов ресурс за водноспасителна дейност, ние правим всичко възможно да се осигури сигурност и безопасност на летовниците!“, посочи Нейкова.
На „Несебър – изток“ ще има по един спасителен пункт, като през септември, заради по ниската посещаемост, броят на спасителите на всички плажни ивици ще се редуцира.
Снимки: БГНЕС
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..