Малцина българи са чували за Пенчо Семов, но за създаденото от него още се говори в родния му край. Светъл ум и самороден талант, той е истински пример за щедрост и родолюбие, присъщи за богатите българи след Освобождението, които не пестели сили и средства „на ползу роду“.

Роден е в с. Цвятковци през1873-а, и малко след това семейството му се преселва в Габрово. Едва завършва 4 клас и тръгва с баща си, който го въвежда в търговията, докато пътуват заедно. Това определя и неговото бъдещо развитие като индустриалец. През 1904 г. Пенчо Семов става акционер във вълненотекстилната фабрика в Габрово, а няколко години по-късно с баща си и брат сиосновават фабрика за платове и плетива „Иван Семов и синове“. В тези години градчето в централна България се превръща в крупен текстилен център.

Девизът на Пенчо Семов бил „любов, труд и постоянство“. Заради грижата за работниците и служителите му, го сравняват с Хенри Форд, а заради търговския нюх и предприемчивост е наречен „Българският Рокфелер”.

„Той имаше освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ”, отбелязва Тодор Бурмов, бивш министър-председател на България и негов съгражданин. За съграденото от габровския индустриалец разказва публикацията от колекцията на Радио България Пенчо Семов – “българският Рокфелер”, който се яви беден и цял живот твори.

Редактор: Дарина Григорова