„Аз съм горд от българите такива, каквито ги виждам днес. Смятам, че те се опитват да вземат в ръцете си своята съдба. В никакъв случай не е лесно. Несъмнено е, че ще трябва да се окрупнят българските партии по начин, който да позволи избор, осигуряващ ефективна действаща власт. Но дълбокото ми вътрешно усещане от последните две-три години, през които се връщам в България е, че хората гледат и на живота, и на политиката много по-жизнено, много по-позитивно. Това за мен е добър знак“.

Това сподели пред Радио България  излезлият от страната преди 32 години в търсене на по-добри възможности за развитие журналист Борислав Николов. Днес той живее в Квебек, Канада. Собственик е на агенция за рекламно разпространение, работеща с етнически медии, издател на вече закрития български вестник „Форум“ в Канада.

По думите му, българите в Квебек по традиция са много активни на избори. Очаква и този парламентарен вот да не е изключение:

Той обаче е убеден, че какъвто и да е резултатът от изборите, правителство не трябва да се сформира на всяка цена:

„Една добра демокрация се откроява с нещо много просто. А то е да има две до три политически партии, които да могат да сформират правителство и които представляват голяма група от народни интереси в широкия смисъл на тази дума. Ако сме поставени пред 10 до 12 политически партии, фрагментирани, и една част от които, разбира се, ще отидат при основните групировки, ще се съгласите, че такъв кабинет рискува в някаква степен да бъде неустойчив.“

Който и да поеме управлението на страната, е важно действията му да са насочени към това, да се разграничат съдебната, изпълнителната и законодателната власт по начин, който да не позволява дори мисъл за злоупотреби, категоричен е Борислав:

„Трябва да се възстанови доверието на хората в институциите, за да може тези институции да си вършат ефикасно работата.“

Относно политиките на управляващите спрямо българите зад граница Борислав Николов посочва, че много се говори за това, че правителството живо се интересува от българската диаспора, но рядко се преминава от думи към дела.

„Мисля, че като минимум биха могли да бъдат взети много по-конкретни мерки в посока и на образование, и на медийни взаимовръзки, и на икономически връзки между държавата и българите, които живеят зад граница.“