Невинаги е нужна машина на времето, за да се потопим в нечий отминал свят. Такъв например е светът на Антип Обущаров – фотографът, от чиито стъклени плаки днес изплуват образи, събития, пейзажи отпреди цял един век. И докато запечатаните от него мигове най-първо дисциплинирали спомените, та да не кривнат те в някоя мержелееща се пътека, с отдалечаването им от реалността времето взело четка в ръка и според вселенското право отсъдило на едни вечност, а на други забрава.
Стъклените плаки на Антип Обущаров - хроника в образи за живота в старопланинското село Шипка между 1906 и 1931 г., престояват 75 г. под стълбите на родната му къща, преди неговите родственици в средата на 90-те да ги предадат за съхранение в Чирпанлиевата къща - една от малкото запазени възрожденски постройки в Шипка, приютила ценна етнографска сбирка. В началото на настоящата година най-сетне се намира благодетел, който да прегледа това наследство и да му вдъхне нов достоен живот.
“Антип на практика е бил селският фотограф – разказва фотографът Александър Иванов, заел се с отговорната задача да представи творчеството по най-добрия и честен за автора начин.
Село Шипка тогава е наброявало около 2200 души будно население с много деца и млади хора. Стотици шипкалии са участвали в двете войни (Междусъюзническата и Първата световна – бел. авт.) и са дали над сто убити. Антип е снимал всичко, което се е случвало в селото, но за разлика от повечето модни фотографи не е имал собствено ателие с оберлихт, масичка и фотографски аксесоари, за да фотографира този, който влезе в помещението. Вместо това е ходил по дворовете на хората, по кръчмите, на нивата, в розоварната. Снимал е и групи, гостуващи на Шипка – и покрай манастира, и покрай семинарията, където е имало приют за изоставени деца и лазарет с руски болничен екип. Хората в селото са го приемали като един от тях, доверявали са му се, имали са му и респект, защото е бил единствен.”
Снимки, публикации в казанлъшкия вестник “Искра”, семейни спомени, предаващи се между поколенията – постепенно животът на Антип Обущаров се разкрива пред очите на неговия духовен спасител. И се оказва невероятен сценарий за филм.
Антип II се ражда през 1888 г., вземайки името на малкото си братче, живяло едва дни на този свят. От малък проявява артистични наклонности в музиката, дърводелството, влекат го и изобретенията. С фотография започва да се занимава в началото на новия век и дори специализира девет месеца във Виена. В Междусъюзническата и Първата световна война той става полкови фотограф – за това свидетелстват картичките, които е раздавал на войниците да пишат на близките си от фронта. А в най-трагичния момент от живота си заснема мъртвите тела на своите майка, сестра и зет, убити в чистка след най-големия терористичен акт в историята ни - атентата в църквата “Св. Неделя” от април 1925г.. Ала където и да прави своите фотографии, от запечатаните образи неизменно надничат будните лица на някогашните българи. Един от най-вълнуващите кадри овековечава босоногите деца от училищен клас.
“Историческият период е много интересен, защото бедност и охолство, война и мир, величие и падение са вървели ръка за ръка – продължава разказа си фотографът. – Тези босоноги деца впоследствие се превръщат в хора, вдигнали народа ни след катастрофата от 1939 г. – дотогава нашият стандарт е бил съизмерим с този на всяка европейска държава. По онова време хората са имали дух, имали са идеали, които са гонели и са ги постигали. И това, което буди възхищение, са техните одухотворени лица. Това са били много чисти хора – те са расли близо до природата и са общували помежду си по различен начин от сегашния. Те са си помагали, другарували са и думата “другар” тогава е все още е имала смисъл.”
Наред с уменията на фотографа, с отдръпването от историческия момент на сцената излиза времето в ролята на сътворец. То действа посредством влагата и светлината, избирателно променя застиналата в кадрите действителност, придавайки й нереален привкус.
“Сякаш деструкцията е водена от някого – диви се Александър Иванов. – Например майка и дете – от образа на майката почти нищо не е останало, а този на детето стои непокътнат. Или пък една масовка, в която всички от групата са заличени и само двама души в центъра изпъкват недокоснати от времето. Другото най-изумително е че в някои плаки реалният Антипов свят отсъства за сметка на абстрактни графики. И ако човек се вгледа в тях, ще намери множество препратки към нашия човешки живот и това, че всичко свеждаме до съществуванието си на планетата. Но нека не си мислим, че сме единствени и венец на природата.”
Ден преди църковния празник Голяма Богородица (15 август) чудният Антипов свят беше възкресен в ретроспективната изложба “100 години назад” в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък. По повод 160-годишния си юбилей читалище “Светлина” в град Шипка се надява също да покаже фотосите. В ход е и подготвянето на албум. И всичко това със спомоществованието на “обикновени” хора, водени от любопитството да се вгледат в очите на истинските българи, та дано открият в тях отдавна погубените ни добродетели.
Снимки: Александър Иванов и Народно читалище "Светлина - 1861"
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..