Българската столица София е претърпяла множество изменения в своя архитектурен облик от обявяването си за административен, културен и обществен център на страната през 1879 година.
Въпреки неумолимия ход на времето и промените, които то носи със себе си, градът успява да запази духа, историите и част от домовете на своите някогашни първенци, в два столични квартала – този зад Централната минерална баня и сравнявания от някои с парижкия Монмартър /артистичният квартал на Париж/, квартал Лозенец. Лозенец става популярен като средище на софийската бохема, още през 1921 г, според първите сведения за заселването си. Той остава такъв и до днес и заради някои от най-скъпите земи в града. В същинската част на Лозенец обаче, имотите са безценни, не толкова заради местоположението, колкото заради личностите, които не просто ги обитават, а обживяват. Поемайки на една разходка по тихите, зелени улички, неусетно попадаме във въображаема машина на времето и се оставяме тя да ни отведе в годините, когато живели хора, изиграли съществена роля за развитието и разцвета на страната ни. Сред тях са писателят Елин Пелин, основателят и първи директор на Българското национално Радио Сирак Скитник, актьорът Кръстьо Сарафов. Домовете им са проектирани от някои от най-известните родни архитекти като Георги Овчаров, Йордан Миланов. Резбовани балкончета, каменни барелефи, красиви фронтони, на места в квартала съжителстват и до днес със спретнати градини, които примамват погледите на минувачите. Една от задължителните спирки в разходката ни назад във времето е домът на популярната българска актриса Адриана Будевска. Превърната в пространство за изложби, литературни четения и камерни концерти, къщата със сигурност успява да съхрани спомена за именитата си обитателка. Тя издъхнала в нея на 70 години, след достоен живот – от върха на славата, до почти пълна забрава и отрицание, последвана от признание едва в края на земния ѝ път.
Съставил: Йоан Колев

Започне ли да застудява, идва време за слагане на туршията. Приготвянето на този зимен деликатес в домашни условия е широко разпространена традиция и почти няма българско семейство, което да не слага на трапезата си тези вкусни зеленчуци,..
Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи,..
Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..