Как изглежда България на прага на трети за годината парламентарни избори и редовен вот за президент и вицепрезидент? Какви са надеждите за формирането на стабилно мнозинство, което е в състояние да излъчи правителство? Тези въпроси не спират да вълнуват обществото, но за разлика от изборите през април и юли, вотът на 14 ноември ще премине под сянката на повишаваща се инфлация. Този факт, както и провеждането им във формат 2 в 1, прави прогнозите на електоралните нагласи изключително трудни. В специално интервю за Радио България, политологът и преподавател в университета в канадската столица Отава проф. Ивайло Груев представи своите наблюдения върху случващото се у нас, макар и погледнато от над 7000 километра дистанция.
„Страхувам се, че периодът на сътресения и нетрайност в политически план ще продължи и след изборите на 14 ноември. България е на над 1300 години, преминали сме през много светли векове, в които сме успели да изградим силна държавност. За съжаление, днес не виждам нужната далновидност и политическа зрялост у българския политически елит при взаимодействието му със силови световни играчи като Вашингтон, Брюксел, Москва и Анкара.“
Наред с уменията си да анализира процесите в политическата действителност, проф. Груев добре владее и изкуството на мерената реч. Затова свидетелства книгата му „Петият печат“, където откриваме стих, в който предизборната кампания е оприличена на празник, организиран с много пари и хора. Все още без отговор е въпросът, кой от претендентите за победата, ще успее да я извоюва. Засега обаче случващото се на политическия терен у нас предизвиква по-скоро смущение, отколкото разбиране или одобрение от страна на политолога:
„С поведението и постигнатото от тях, сценаристите на партията „Има такъв народ“ надминаха безспорния талант на Уди Алън. Що се отнася до новата политическа формация около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, истината е, че са млади, симпатични и образовани. С работата си през последните 4 месеца дадоха заявки как могат да се борят срещу корупцията. Аз обаче имам сериозни съмнения относно словосъчетанието „политически проект“. Изглежда сякаш се спуска някъде отгоре, а не е „роден“ от хората, протестирали с искане за промяна. Именно съставянето му от недоволни от досегашното статукво, би го превърнало в политически проект. Иначе е едно акционерно дружество, чийто механизъм е съвсем друг. Вторият важен момент е свързан с уточнението що е почтеност – към какво или кого е насочена и как ще се осъществи. Противниците на Априлското въстание, са били почтени поданици на Османската империя. Онези, които са в основата на Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война, са били почтени спрямо друга кауза. Така че е важно Кирил Петков и Асен Василев да определят рамките, в които се позиционират.“
Стратегически за България въпроси също очакват позиция от страна на двамата лидери на новата формация – какво мислят за проекта „Три морета“, какво е отношението им към Истанбулската конвенция, бъдещето на въгледобивната индустрия в контекста на Зелената сделка и доколко реалистично е България да влезе в еврозоната на фона на пандемия.
Дали бившите служебни министри ще последват примера на нови играчи от миналото, като Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, и ще се превърнат в любимци на народа, предстои да разберем. Със сигурност обаче сме свидетели на същото свръх проектиране на надежди върху новите политически лидери, каквото видяхме при възхода на царя и генерала.
Що се отнася до уроците за избирателите, те изглеждат все така ненаучени, защото търсенето на следващия национален спасител продължава:
„Не зная дали причината за този феномен се дължи на 500-те години робство, но вероятно има нещо общо – анализира проф. Ивайло Груев. – Нека не забравяме, че т.нар. кръвен данък – вземането на младите момчета и обучаването им да служат на Високата порта, е оказал влияние върху българския народ. Ако погледнете огнищата на народоосвободителното движение, на Просвещението, на Възраждането, те се намират в планинските райони. Това е така, защото момчетата са били скрити именно в тях. Влияние върху поведението и отношението на хората към заобикалящата ги среда оказва и наследеното от социализма очакване, че държавата е длъжна да се грижи за теб.“
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..