Над 50 рисунки-графити отпреди 700 години излязоха наяве при проучване на замъка на средновековния град Русокастро. Те са изобразени върху стените на водохранилището, като някои от тях достигат до 30 см. дължина и височина от 25 см.
Крепостта Русокастро е била издигната върху древно тракийско светилище на територията на Странджа в Югоизточна България. Известна е с това, че през 1332 г. става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник III. Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Обектът от години се изследва, а разкритите преди дни изображения хвърлят нова светлина върху превратното му минало.
Милен Николов – ръководител на разкопките и директор на РИМ-Бургас, не крие своето вълнение, когато разказва за великолепните рисунки, на които екипът му попада, докато изследва щерната (място за събиране на дъждовна вода) на замъка:
„Основно това са животни – кошути, елени, турове, коне, магарета… Има много птици! Има, разбира се, и конници, кръстове. И един надпис имаме. Кораби, страхотни кораби имаме! Те са три, единият от които прекрасен!“
И още – по стените на водохранилището оживяват изображения на змии, на октопод, на фантастични морски чудовища и на митични същества! Тепърва ще се проучва дали рисунките пресъздават цял фолклорен разказ, или са отделни изображения. Графитите са били нанасяни с остър метален предмет направо върху мазилката на водохранилището.
„Тези рисунки представят живия живот. Тези хора са рисували неща, които са виждали около себе си. Това е народна култура!“ – казва Милен Николов.
Изображенията от Русокастро са изключително ценни, тъй като отразяват вижданията и духовната култура на по-обикновените хора през средновековието. Това не е елитарна култура, каквато са църквите и монументалните сгради, построени от царя и най-висшата аристокрация - единодушни са археолозите. В случая изображенията са огледало на представите за света на населението по нашите земи.
Щерната, върху която са изобразени, е изградена в края на XIII в. , откогато датират и самите рисунки. Подобни са открити в Несебър, в църквите „Св. София“ и „Св. Богородица „Перивлепта“ в Охрид (Северна Македония), както и в някои пещери и скални манастири в Северозападна България. Но най-много подобни изображения са установени в старите български столици Плиска и Велики Преслав – общо близо 190 рисунки.
В момента местата с рисунките в Русокастро се укрепват и консервират, за да бъдат максимално защитени за предстоящия зимен сезон.
Съставил: Венета Николова / по интервю на Стефка Бакърджиева, БНР-Бургас/
Снимки: РИМ-Бургас, БНР Бургас
На 13 януари Православната църква чества светите мъченици Ермил и Стратоник, свети мъченик Петър Анийски, свети преподобни Максим Кавсокаливит, преподобни Иринарх Ростовски. Зетят на Константин Велики (306-337 г.) - император Ликиний..
Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО , които ще се съберат в София през юли тази г одина . Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните..
На 12 януари Православната църква чества света мъченица Татяна, свети Сава Сръбски, свети мъченик Мертий, преподобна Евпраксѝя Тавенска. Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от..
На 27 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Св. Йоан Златоуст (349- 407) е един от най-значимите..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа...