Коледно-новогодишният празничен цикъл в България започва още от Игнажден (20 декември). И макар че зимните обичаи са сходни, в отделни региони на страната са съществували и продължават да битуват традиции, които не се срещат никъде другаде.

Игнажден

Интересен обичай е запазен само в някои села в Русенска и Разградска области – „Пазене на квас“. На 19 декември, вечерта срещу Игнажден, моми, булки и жени се събират в някоя къща и започват да играят хоро, докато две от момите – едната първо, а другата последно дете, замесват квас, обърнати с гръб към нощвите. Квасът бил изключително лековит, пазел къщата от магии, а жени привличали с него мъжете.

Бъдни вечер

Във Варна стопанката задължително приготвя специална каша от зърната на черен боб (бакла), която се овкусява с накълцан чесън, оцет, сол и червен пипер. А в средата на трапезата се поставя пръстена паница, наречена „колвачка“, „квачка“. В нея се слагат ечемик, просо, сушени плодове (ябълки, череши), пера от курника и по два ореха, наречени за всеки от семейството. След прекадяването на трапезата, всеки взема с два пръста от ястията в „колвачката“ и нарича за пилета, агнета, кончета, издавайки съответните звуци за примамване на изброените животни.

След приключване на подготовката за Бъдни вечер, на мегдана сред селото във Врачанско по-старите хора, празнично облечени, излизали на т. нар. „Старешко хоро“.

Коледа

Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник в България. В полунощ срещу празника по домовете тръгват коледарските групи. Различни са обаче участниците в отделните райони.

Във Видинско е съществувал обичай „Пиу-миу“. Към полунощ групите тръгват да обикалят селото, като викат „пиу-миу“. Влизайки по къщите, коледарите ровят с тоягите си в огнището и благославят, а най-големият от групата хвърля на земята с всичката си сила предварително донесената до огнището тиква, пожелавайки както се пръсват семената на тази тиква, така да се излюпят пилетата на лято.

В с. Малка Верея, Старозагорско, след традиционната молитва, коледарите произнасят анатема на лошите жени-магьосници.

„Която жена е магьосница, да й даде Господ единият крак да й стане овчи, другият лоен, единият да се пърли, другият да се топи. Това ако й е малко, да й излезе на носа един цирей колкото една стомна, та на кърк трахана да яде и на лед вода да пие. Ако и това й е малко, да отиде в пусти гори тилилейски, зверовете да я изядат.”

В Силистренско се изпълняват три сходни обичая, единият от които се нарича „Бразая“. В него участват ергени, които обикалят в нощта на Коледа, но винаги след групата на коледарите. Те носят т. нар. бразая – кол, покрит със специална богато орнаментирана черга, към който е закрепена глава от дъски, украсена със заешка кожа, пера от петел, малки огледалца и стъкълца. Във всяка къща ергените се сменят, защото всеки играе в дома на момата, която харесва.

Във Варна във всяка къща коледарите сядат за малко на софрата и с ножовете си правят бразди в черния боб, имитирайки оран. При „орането“ споменават имената на впрегатния добитък на стопанина.

С женитбена насоченост са коледните обреди в Смолянско, известни като „Насяване“. В навечерието на празника няколко девойки в предбрачна възраст отиват мълчешком до реката. През реката поставят кобилица, по която минават, като всяка мома пръска наоколо ечемични и царевични зърна и шепти: „С когото го вземеме, с него да се жениме“. Вечерта преди да си легнат, те слагат под възглавницата си парче хляб или накити и вярват, че ще се омъжат за онзи момък, когото сънуват през тази нощ.

След дългите пости трапезата на Коледа е особено пищна. Любопитен обичай е запазен във Варненско и Видинско – „Разговяване с врабче“ преди същинската трапеза, на която по традиция присъства свинско. Облажването (първата блажна храна след постите) с печени в жарта птици, предварително изчистени, се прави с вярата и надеждата, че през цялата година хората ще бъдат леки като врабчета и работата им ще спори.

Нова година

Българите свързват Нова година със сурвакарите, които започват своята обиколка в първите часове на деня. Но това далеч не са единствените действащи лица в този ден.

Няколко села в Самоковско са известни с обичая „Магдена“ за наричане на пръстени на младите моми от селото, за здраве и благополучна година, за бъдеща женитба и предричане на мястото, където ще се ожени всяка девойка.

А в с. Кошов, Русенско, част от зимната календарна обредност е обичаят „Джамал“. „Джамал“ е дървена конструкция, покрита с конски чулове и муцуна, чиято долна челюст се отваря и затваря. На лицата на всички от придружаващата го група мъже, освен на водача, са сложени кратуни, чиито дръжки имитират дълги носове. В която къща играе джамала, там ще има плодородие и сполука.

В някои селища в родопския край се изпълнява обичаят „Бухане“. При него по-големите момчета от сурвакарската дружина носят по домовете и речни камъни, които задължително трябва да са мокри. Пред огнището те тупват силно камъка на пода и наричат: „Както тече реката, тъй да текат и парите в тази къща“.

„Сурвакането на вода“ пък е обредна практика във Врачанския край. Преди да почнат да сурвакат хората по къщите и стоката в оборите, сурвакарите удрят с дряновите пръчки по повърхността на водата на реката или извора, по кладенеца или по чешмата. Магическите си действия сурвакарите придружават със същите благословии, които изричат и при сурвакането за здраве на хората: „Сурва, весела година, до година, до амина!“.

С любезното съдействие на: Етнографски музей Варна, РИМ Враца, РИМ Русе, РИМ Самоков, РИМ Силистра, РИМ Смолян, РИМ Стара Загора.

Снимки: БГНЕС, БНР-архив, архив