Гъдуларят Росен Генков е забележителен музикант в съвременното ни традиционно изкуство. Роден в София, той от дете опознава шопските песни и свирни на близкото с. Кокаляне и Панчарево (днес район на столицата). Шопската музика е началото, базата, вдъхновението за творческото му израстване. Теоретичната и практическа подготовка в НУФИ – Широка лъка откриват нови хоризонти в овладяване на цялостното ни фолклорно наследство, но и тънкостите на гъдуларската инструментална техника. Оттогава датират и първите му опити да аранжира народни песни, мелодии, хора. Професионалният път на Росен Генков преминава през ансамблите „Филип Кутев“, „Пирин“, Ансамбъла на народната армия, за да го отведе в Оркестъра за народна музика на БНР, където е концертмайстор повече от три десетилетия. Неизброими са инструменталните групи и камерните формации, в които участва. Много ефектни са изпълненията на Росен Генков и като певец, особено в така характерните за Граово „сватовски песни“ – речитативи, разказващи истории и случки, под гъдуларския му съпровод.
„Разбира се, че семейната среда е решаваща – убеден е Росен. – Баща ми беше съчетал трите важни фактора във фолклора: пеене, танц, свирене, познаваше и поддържаше обичаите. Майка ми също пееше много хубаво, беше известна майсторка на шевици, бродираше народни костюми. Това изигра голяма роля за любовта ми към фолклора и опознаването на тайните му. Първият ми инструмент беше импровизиран тъпан. Свирил съм и на пиано, изучавал съм солфеж, също съм опитвал и акордеон, но не ми беше по сърце. С гъдулката започнах сравнително късно – в края на основното училище. Продължих в Широка лъка, където имахме много добри преподаватели. Свирехме непрестанно, а и един от друг се учехме. Имахме разрешение от ръководството да свирим и през нощта, та и това правехме. Баща ми работеше в системата на „Балкантурист“ и още като ученик съм свирил по заведения, замествах, когато се налагаше. В ансамблите се запознах с музиката към различните танци. Свирехме в група с Рангел Вражев – кавал, Петко Стефанов – гайда, Иван Пердухов – тамбура. Имахме голям репертоар, който помнехме наизуст и много ни търсеха. Свирил съм и в други формации, дори не мога да ги изброя, но с колегите и досега сме приятели.“
„С колеги от радиооркестъра, начело с тамбуриста Румен Сираков, бяхме направили пътека до българската общност в Унгария – потомци на някогашните градинари. Те си имат културен център, обичат България, имат фолклорни състави и пазят българските традиции. Това бяха невероятни преживявания. Много се радвам, че в днешно време излезе едно младо поколение талантливи колеги с високо образование, познания, музикална техника. За тях сега е по-лесно – могат да черпят информация отвсякъде. Не се наемам да давам съвети, но съм се убедил, че най-важното за народния музикант е първо да овладее и запази стила на своя регион. И едва след това да се стреми да опознае и другите фолклорни области и да експериментира. Важното е да не изсъхва коренът на традицията, защото фолклорът е нашата история и нашето бъдеще!“
Сякаш в тон с дъждовната пролет навън, Ерсин Мустафов ни отправя ведрото послание "Не може вечно да вали" с едноименната си песен. Тъй като досега го познаваме като фронтмен на JEREMY?, с интерес посрещаме първия му самостоятелен проект –..
Световноизвестната оперна певица Соня Йончева беше избрана за “Музикант на годината 2023” в националната анкета на предаването за класическа музика “Алегро виваче” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио. Тя не успя да пристигне за..
Шест години след излизането на последния засега албум на Мери Бойс Бенд, озаглавен "Щастливи дни", групата ни казва "Здравей", завръщайки се с едноименната нова песен. За този период самата Мери – Мария Мутафчиева – издаде своя първи..
Сякаш в тон с дъждовната пролет навън, Ерсин Мустафов ни отправя ведрото послание "Не може вечно да вали" с едноименната си песен. Тъй като..