Поредната година, белязана от Covid-19 неусетно се изнизва, докато работещите в туризма правят равносметки и кроят планове за близкото бъдеще, колкото и неясно да е то. Вярно е, че пандемията изцяло преобърна начинът ни на живот и на пътуване. Но въпреки тоталната несигурност и постоянно променящите се правила, свързани с ограничителните мерки, въпреки масовите протести на собственици на туристически обекти, браншът все пак успя да оцелее и дори да отбележи нелош ръст.
През 2021 г. България е посрещнала около 40% повече туристи в сравнение с миналата година - твърди Румен Драганов, директор на Института за анализ и оценка на туризма. Летният сезон е преминал успешно с удвояване на нощувките на чуждите летовници в морските ни курорти. „Но все още се движим с около 30% под нивата на предпандемичната 2019“ – добавя Драганов. И още:
„Това е една година, която доказа че българският туризъм може да работи устойчиво, особено когато става въпрос за семеен бизнес, къщи за гости, малки семейни и корпоративни хотели. Но браншът се доказа и в областта на технологичното обновление. Много бързо навлезе дигитализацията по отношение на резервации и анулации на пътувания, както и разносната търговия, която използва т.нар. електронни магазини за доставка на хранителни продукти и пр..“
Въвеждането на зеления сертификат в удобен за туризма ни момент т.е. в края на октомври, когато сезонът по Черноморието беше приключил, а планинските курорти все още не бяха отворени за ски туризъм, се определя като удачна мярка от Румен Драганов. Тя донякъде внася известна предвидимост и вече дава добри резултати, съдейки по сериозния ръст на записванията за зимните курорти през настоящия ски сезон.
Според национално допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели обаче, 14% от хотелиерите ни определят въвеждането на зеления сертификат като сериозна пречка за бизнеса им през 2021 г. , а една трета от тях заявяват, че основното предизвикателство през отиващата си година е липсата на кадри и растящите цени на електроенергията.
Освен това, заради ограничителните мерки, свързани с пътуванията, браншът за втора поредна година разчита предимно на българския турист, който се преориентира към родните хотели и най-вече семейните къщи за гости сред природата, пренебрегвайки големите комплекси.
„Особено през месеците юли и август имахме много посещения и повишен интерес към културно-историческите ни забележителности“ – обяснява Даря Заричинова отсдружение Тур Клуб РеМарк, в което членуват собственици на туристически обекти в четири старопланински общини, развиващи приключенски и екотуризъм.
„Това ни радва от една страна, защото заради пандемията голям процент от българските туристи си останаха в България. Те проявяват подчертан интерес към непознати места. Не става дума само за хотелите и заведенията, но и за всякакви природни и културни обекти. И съм обнадеждена, че регионът ни успя да отговори на тези завишени потребности с разнообразни и добре поддържани атракции. Месеците октомври и ноември по традиция бяха слаби за нас, но общата картина ни дава основание да говорим за един добър финал на 2021 г.“- каза в заключение Даря Заричинова.
Снимки: БГНЕС" Хераклея Синтика е природно и научно наследство от световна величина!" – подчертава Катя Стоянова, директор на Историческия музей в Петрич и ръководител на проекта "Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на архитектурните..
В акваторията на остров Св. Анастасия се разгръща фееричен спектакъл: на 18 метра под повърхността на Черно море се извисява православен параклис , а срещу него е паркирала съветска "Чайка" с хромирани решетки. В непосредствена близост пък..
Те се появяват на най-необичайните места – високо в планината или на морския бряг, под короните на дърветата или направо под звездното небе. Става дума за едно сравнително ново явление в българския туризъм – т.нар. глемпинги. Терминът идва от..
Конните преходи са нестандартен начин човек да опознае България. Маршрутите често преминават през места, недостъпни за масовия турист и са наситени с..