След Йордановден и обредното къпане на мъжете, януарската поредица от обичаи продължава с Ивановден, отбелязван на 7 януари. В църковния календар това е денят на Йоан Предтеча, кръстил Иисус в свещените води на река Йордан.
Народният празник е посветен на кумството, побратимството, разбира се и на всички, които носят имената Иван, Иванка и техните производни. Ритуалите отново са свързани с пречистващата сила на водата, осветена на Богоявление.
Младежите къпят момите като ги пръскат с вода или се опитват изненадващо да ги хвърлят в реката. Това е повод за много смях и закачки. На Ивановден къпят също омъжените жени, сгодените девойки и непременно – имениците.В някои райони и до днес коледарите изкъпват своя водач и така техният тайнствен обред се счита за завършен. От своя страна водачът кани дружината на празнична трапеза.
Според обичая, на този ден кумовете ритуално къпят (поливат или пръскат с вода) младата двойка, която са венчали предишната година, а вечерта младоженците задължително посещават дома им, носейки вино, хляб, печено месо и т.н. Тогава официално приключва говеенето (обредно мълчание в знак на уважение) на булката пред кума, почитан като покровител на младото семейство. Своето уважение към кумовете засвидетелстват и семействата, които са женени от години.
Неизменна част от веселието на Ивановден е празничното хоро, което събира млади и стари.
Следва Бабинден, който във фолклорните представи е последният от обичаите, свързан с обредно къпане. Приключили са и Мръсните дни, което означава, че могат да започнат годежите и сватбите, разрешени чак до началото на Великденските пости.
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..