Динамичният и всепоглъщащ свят на телевизията срещу простия и близък до природната идилия живот. Преди 15 г. нюйоркчанката Кейси Ангелова поставя от двете страни на везните тогавашното си битие и една твърде мъглива и далечна възможност, давайки задача на сърцето си да реши. Днес тя живее в българското село Гюешево и съизмерва мечтите си с хребетите в безкрайния хоризонт.
Докато работата ѝ на телевизионен продуцент в Discovery и VH1 поглъща отреденото за всяко нормално семейство време, Кейси все повече се приближава до авантюрата на своя живот – да се засели в родината на българския си съпруг и да види какво ще произлезе от това.
И след като на място успява да разгадае що е то българската действителност, вписва в автобиографията си професии като фермер, готвач, писател, консултант по устойчиво градинарство, компост майстор, винен ентусиаст. „В Ню Йорк имахме къща и достатъчно пари, но нямахме живот“, синтезира миналото си тя.
„Първоначално имах идеята да работя в киноцентъра в Бояна, заради многото американски филмови проекти – разказва Кейси Ангелова за началото у нас. – И наистина останах там няколко години, но сърцето ми не беше вече в тази работа. В България започнах да стоя по-близо до природата, до храната, до земеделието и малко по малко да променям своята пътека от телевизия и филми към готвене и по-приятни неща.“
Една от щурите идеи, с която се захваща семейство Ангелови, е още в началото да засади 800 лешникови дръвчета за комбинирано отглеждане на трюфели – насред кюстендилския район, където черешите надничат от всеки двор. Тогава местните посрещнали екстравагантното решение с думите: „Вие сте луди“.
Преди две години обаче, след дълго чакане, първите „черни диаманти” се появили във фамилното стопанство. „Всички имат череши, но трюфелите са нашата по-хубава реколта“, отговаря Кейси на някогашните скептици.
„Аз съм американка от Ню Йорк – заявява Кейси Ангелова в отговор на въпрос дали се чувства българка. – През тези 15 г. един или два пъти съм чувала някои хора да казват, че ние, чужденците, сме дошли в тяхната държава. Но в същото време няма проблем, когато децата ми играят в националния отбор по волейбол. Чувствам се част от България, въпреки че нямам паспорт, а и като че ли всички харесват американците. Освен това имам късмет – за разлика от други чужденци не се сблъсквам с расизъм. Много харесвам философията на „Мулти Култи“, тъй като няма значение откъде идваш. В края на деня храната, културата, музиката са лепилото, което ни държи заедно и можем по-добре да разберем хората от Сирия, Афганистан, Ирак. В края на деня е най-вкусно.“
С приятели, на трапеза, с чаша в ръка, сред гледките и аромата на природата. Всъщност да затвори вкусовете от ухаещите поляни в бутилка е поредното начинание на Кейси.
„Идеята е заедно със съпруга ми да приготвяме хубави алкохолни напитки – черешова ракия от Кюстендил и крафт джин – казва тя. – Осоговската и Конявската планина се славят с богато биоразнообразие и билките, набрани в тях, ще бъдат тайната на нашия джин. Така че ако използваме всички хубави неща от българската природа, напитката ни ще има вкуса на нашия район.“
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Ирина Недева от БНР-„Хоризонт“/
Снимки: caseyangelova.com, Facebook /Eating, Gardening & Living in Bulgaria, Кейси Ангелова
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..