Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България е като втора родина за д-р Абдулах Заргар

„Понякога чаша вода в пустинята има голямо значение“, казва лекарят от Иран

д-р Абдулах Заргар
Снимка: БГНЕС

Първата българска дума, която д-р Абдулах Заргар научава, е свързана с доброто. Година след година той върши добрини, възвръщайки здравето на пациентите си в един изпаднал в оскъдица район. А когато най-много се нуждае от хорската подкрепа, лавина от добронамереност задвижва административната машина в помощ на лекаря, спасил градската болница от фалит, за да има къде да раздава от своето добро.

В началото на м.г. иранският лекар, зад когото застана цял Исперих и спечели силна обществена подкрепа, получи българско гражданство. Медикът, дошъл преди 18 години от Великобритания в малкия град, беше принуден да напусне директорския пост в болницата, заради липсата на българско гражданство. Година по-късно д-р Абдулах Заргар казва, че се чувства много по-сигурен и вече не се налага да разчита на приятелите си за „административните неща, ток, вода, интернет“.

Произхождащ от богата фамилия на златари, той предпочита да поеме по свой път – завършва медицина в Москва и след това работи в болници в Турция, Франция, Германия и Великобритания. И въпреки че има разрешително за практикуване на Острова, предпочита да остане като редови лекар при хората в своя район.

Откакто се е сдобил с български паспорт, д-р Абдулах Заргар с гордост казва, че е гласувал на всички избори, защото се чувства част от обществото. И все така следва собствената си философия да прави добро – не само като медик, но и като човек.

За мен като лекар няма нищо по-приятно от това да видя излекуван пациент – добавя той. – Но дори и когато правя нещо добро за обществото или за хората около мен, това много ме радва и винаги е било така. А за лошото ще дам пример – докато един ден карах колата си, от автомобила пред мен шофьорът изхвърли пластмасова бутилка. Аз познавам този човек, той е от моето село. След две-три седмици той дойде при мен на преглед, попитах го къде живее и той отговори – в Германия. Интересно, казах, там изхвърляте ли на магистралата пластмасови бутилки. А той се смее – „А, докторе, в Германия законите са различни“. Ето това много ме натъжава – у нас можеш да изхвърлиш бутилката си на пътя, а там не го правиш, защото законите са други.“

Д-р Абдулах Заргар посвещава времето и себе си на своите пациенти – когато свърши работният му ден, преглежда бедните и болни хора в околните села, без да им вземе дори лев. Два пъти седмично прави и ортопедични операции в болницата в областния град Варна.

Нямам оплаквания по отношение на кариерата си, защото основното в нея е да бъда полезен – категоричен е лекарят. – Разбира се, на по-млади години, когато живеех в други държави, имах повече възможности за развитие, за научна дейност. Тук нямам такива условия, дори и за много големи операции. Но това е второстепенно – понякога чаша вода в пустинята има голямо значение и аз се опитвам по този начин да бъда полезен. Така че съм удовлетворен от това, което мога да направя за хората около мен.“

Лекарят отдавна е спечелил доверието и обичта на местните хора, затова и те често го търсят за съвет. В последно време – дали да си поставят ваксина срещу Covid-19.

„Аз имам два отговора – казва им д-р Абдулах Заргар. – Първо, че вече три пъти съм ваксиниран и второ, ако някой ми предложи нещо по-разумно от ваксинация, ще го слушам и ще дебатирам. Никой обаче не ми предлага нещо по-добро, само дето всички са анти настроени. Но с анти не става, човек трябва да има алтернатива, а когато я няма, въпросът става безсмислен. Затова и обяснявам как действа ваксината, давам съвети – нямаме друг избор.“

Отминалата година е открила на д-р Абдулах Заргар истинските лица на хората около него – някои са се доказали като приятели, а други са свалили фалшивите си маски. Лекарят е сложил върху домашната си маса и няколко български учебници и книги –доказателство, че дълго още ще остане, за да служи всеотдайно на хората в беда.

Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Ивелина Иванова, БНР-Шумен)

Снимки: БГНЕС, МБАЛ-Исперих

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Актьорът Ицко Финци на 91 – живот, който продължава да изненадва всеки ден

На 25 април е роден Ицхак Финци, част от т.нар. "златно поколение" български актьори. За своя 91-годишен земен път Ицко Финци, чертае трайна диря в българския театрален, филмов и културен живот. Роден е в София, но родът му произхожда от..

публикувано на 25.04.24 в 05:10

Разходка из шоколадовото царство на Михаела Кътева

Всяко дете мечтае да има цялото време на света, в което да играе и да се радва на купища от сладки изкушения. Едно от най-любимите, разбира се, е Негово величество Шоколадът. Първи сведения за появата му се откриват още 2000 години преди Новата ера,..

публикувано на 24.04.24 в 11:45

Цвети и нейните "щастливи" биволи от породата българска мурра

Тя е красива, стройна, млада и образована. Притежава всички качества за успешна кариера на модния подиум или в рекламния бизнес! Но избира да отглежда … биволи на село. Цветелина Недкова завършва с отличие висшето си образование в специалностите..

публикувано на 16.04.24 в 10:05