Празниците на виното и на любовта, които отбелязваме на 14 февруари, разделиха аудиторията на Радио България във викторината ни, публикувана на десет езика. На въпрос - какъв ден е този според българската традиция - 58% от общо 479 гласували посочиха верния отговор – празник на лозарите и винарите, а вторият най-популярен беше празник на любовта.
На традиционния български празник, наричан Трифон Зарезан, се зарязват лозята, през целия ден се лее вино, а хората се събират около обилни трапези.Не всеки обаче знае историята на неговия произход. Според православната църква той е свързан с житието на Св. мъченик Трифон – роден през 225 г. в Комсада и загинал по време на гоненията срещу християните. А според етнографите честването на Трифон Зарезан води началото си от времето на траките, които произвеждали силно вино и с негова помощ жреците влизали в контакт с боговете.
Първоначално на 14 февруари се е чествал Трифоновден – в почит на светеца мъченик, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. С въвеждането на Григорианския календар през 1968 г. обаче църковният празник започва да се отбелязва на 1 февруари, а две седмици по-късно – Денят на лозаря.Въпреки това разделение, двата празника се повлияват взаимно, още повече, че Св. Трифон често е изобразяван с различни инструменти за рязане в ръце.
Не пропускайте да отговорите и на новия ни въпрос, свързан с българската традиция на първи март да си даряваме мартеници - усукани бели и червени конци, за здраве.Съставил: Диана Цанкова
Снимки: БГНЕС
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..