Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даряваме мартеничка с пожелание за здраве и мир сред хората

Как една майка превръща мартеницата в лек срещу болест и спасение от кризата

4
Снимка: личен архив

Когато месец март и пролетта почукат на вратата ни, всеки българин знае, че е време да се закичи с мартеничка. Това е прекрасният наш символ на пролетта, съпътстван винаги с пожелания за здраве, радост и благоденствие през годината. От незапомнени времена ние българите вярваме в тържеството на светлината над мрака, на победата на добрите сили над злото и тъкмо тази наша вяра е вплетена в мартеничките. Вярваме в тяхната магическа сила и ги носим, докато не си отиде зимата, докато не видим цъфналите дървета и докато не полетят в небето завърналите се от Юг птици. Вярата в магическата сила на мартеницата е толкова силна, че дори някои наши сънародници я носят със себе си като талисман през цялата година.

С наближаването на Първи март, бяло-червените преплетени нишки са буквално навсякъде. На истинска изложба на мартенички се превърнаха централните улици и площади на столицата – радват очите ни и приканват си изберем от тях, за да подарим на близки и обичани хора.

А ако все още се чудите кой прави мартеничките – веднага ви срещаме с една от изкусните майсторки. Кристина Мързакова е на 33 години, завършила е икономика и туризъм в родния си град Варна, но неврологично заболяване ѝ налага да остава по-дълго вкъщи. Преди седем години започнала да прави мартеници по свой модел, а лекарите й казали, че ръчният труд действа като истински лек срещу нервни болести. Така, наред с отглеждането на децата си, Кристина се отдала на изработката на мартенички. Тази година е направила дори повече, тъй като се наложило да остане почти цял месец под карантина. Казва, че това бил благоприятен за нея период, изпълнен с много вдъхновение:

„При нас така се отрази карантината – цялото семейство се зае с творческа дейност. Синовете ми помагат малко, но най-много помощ получавам от съпруга ми. В мартеничките най-много ми харесва свободата, че можеш да измисляш нови елементи, да влагаш по нещо от себе си. Обичам да добавям нови елементи, което кара хората да се усмихват, да събуждам и тяхното въображение и така празникът на мартеничките да трае по-дълго. Много хора избират мартеничките върху магнит, които на практика са като постоянна украса за домовете им. Други пък търсят оригинални мартенички, които да изпратят на българи в чужбина, те са много сантиментална връзка с родината. Имам редовни клиенти, които търсят точно моите мартенички и след това се връщат, за да ми разкажат за настроението, което те са донесли на Първи март.“

Кристина Мързакова е една от майките в групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“. Казва, че от там получава най-силна подкрепа в отглеждането на двете си деца, които също са със специални потребности. Там се родила и идеята за изработка на огромна мартеница, достойна за книгата „Гинес“. Варненката направила традиционните Пижо и Пенда, но в човешки ръст.

Тази уникална мартеница и сега може да се види до градинката „Севастопол” във Варна. Там в дните около 1 март е и самата Кристина, която продавайки своите мартенички помага в издръжката на семейството:

„Бях направила малка мартеница с Пижо и Пенда, която много се хареса и ми предложиха да направя същата, но голяма. Тогава реших, че каквото и да ми коства, ще ги направя, за да могат децата да идват и да се снимат с тях. Използвах много прежда – над 9 килограма, а имат и други украшения, така че са тежки над 10 кг. Винаги се опитвам, когато срещам проблем, да превръщам дефекта в ефект, в това ми помагат и мартеничките“.

Снимки: личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Перник е готов за най-шумния и колоритен зимен фестивал в Европа – "Сурва"

Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..

публикувано на 23.01.25 в 12:15

На Сурва в Еловдол

В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..

публикувано на 21.01.25 в 10:30
Христо Стойчев

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..

публикувано на 18.01.25 в 09:25