Август 1978 г., завод “Кремиковци”. Жега, метал, прах и мирис на машинно масло. Започва поредният работен ден за бригада затворници с тежки присъди. За тях той ще е съдбовен.
Как продължава историята разказва най-новият български игрален филм на режисьора Мартин Макариев „В сърцето на машината“, който тръгва по кината в България от 18 март. Филм за търсенето и намирането на човещината във всеки един от нас, без значение от цената, която се заплаща. „В сърцето на машината“ е още по-важен в момент като днешния, подвластен на война и продължаваща пандемия“, убедени са в екипа на продукцията.
Историята е базирана на истински събития от края на 70-те години на м.в. у нас, разказани лично на режисьора преди повече от 10 години. В главните роли влизат едни от най-добрите български актьори – Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Владимир Зомбори, Валери Йорданов и Башар Рахал. Роля има и известният македонски актьор Игор Ангелов. Оператор е Андрей Андреев, сценарият е на Борислав Захариев, а музиката – на Виктор Стоянов, работил с екипа на легендарния германски композитор Ханс Цимер.
„Бягахме от това да правим тежък филм. Искахме той да е свързан с позитивизъм, защото проследяваме жаждата за свобода, която превръща едни престъпници отново в хора“ - казва за БНР продуцентът на филма Александър Пенев.
„Разказът в този филм е интернационален. Става въпрос за общочовешките права, мечти, желания и подбуди. Колкото до епохата – най-общо казано това е соц-режимът, който е свързан пряко не само с България, а с всички социалистически държави. Но това, което ще видят зрителите, и което е най-важно според мен, е, че ние българите крием дълбоко в сърцата си изключителна човещина. Филмът ни може би представя какво струва да запазиш човешкото в себе си. Нашите герои плащат висока цена, за да го открият в себе си, но те я плащат със смелост, със сърце, защото си струва“ – казва продуцентът.
„Това, което спасяваш – спасява теб“, категоричен е режисьорът Мартин Макариев, за когото „В сърцето на машината“ е шесто заглавие във филмографията му. В края на изминалата година продукцията триумфира в три категории (най-добър звук, монтаж и актьорски състав) на международния кинофестивал AFIN в Австралия и спечели голямата награда за най-добър филм от фестивала „Златна роза“ във Варна. А само преди месец завърши и голямата европейска предпремиерна обиколка на филма, която започна на 3 февруари в Хамбург и продължи до 27 февруари с прожекции в над 20 града в Германия, Англия, Шотландия, Ирландия и Франция. Екипът е получил дори поздравително писмо от компанията на режисьора Стивън Спилбърг, които са гледали българския филм в Лондон. Без да отдава голямо значение на подобно признание Макариев все пак признава, че то му дава вяра, че пътят, по който върви с колегите си, има смисъл.
„Вярвам, че изкуството е колективен спорт. И зависи много от националното ниво. За съжаление, начинът на мислене в България е много различен от този в други европейски държави, а именно, че трябва да градиш нещо с години преди да видиш резултати и че най-важното е пътят, който минаваш. Тук хората смятат, че когато влагат нещо, те го влагат в крайната цел, а тя реално е следствието. Като пример винаги съм давал големите спринтьори, които за мнозина изкарват милиони долари само с 10 секунди бягане. Но всъщност те изкарват тези пари за десетки години тренировки и лишения, които са кодирани в тези 10 секунди. И нашият филм днес – той не е резултат от средствата, които са ни отпуснали от „Национален филмов център“. Той е резултат от 15 години много работа, пари, време, опит и лишения, и пътят няма да свърши с премиерата. И казвам, че изкуството е колективен спорт защото той не зависи не само от нас, той зависи от много, много хора, включително и от държавните институции.“
Важното е този филм да окрилява, казва кинорежисьорът. И затова в него се оказва силно застъпена поезията на класически български автори като Христо Смирненски и Никола Вапцаров. „Тези автори са имали умението да напишат пет думи, които да ти вдигнат духа“ – казва Мартин Макариев. А филм като „В сърцето на машината“ е пореден опит да се вдигне духът на българското съвременно кино и творците в него.
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Таня Димова, БНР-„Хр.Ботев“/
Снимки: @intheheartofthemachine.movieЧетвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..