„Може би мнозина не знаят името на тоя извънредно даровит млад човек, отгледан в оскъдица от баща овчар. Но ще минат години и всички ще почувстваме цената на златото, което той носеше в душата си.”
Сирак Скитник за Иван Милев, в. „Слово”, 1927 г.
За първи път чуждестранна публика ще има възможност да се изправи очи в очи с творчеството на един от големите български художници – Иван Милев, казва за Радио България директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров. Благодарение на усилията на неговия екип и в сътрудничество с Българския културен институт в Рим от 17 март до 29 април галерия „България“ в италианската столица става дом на 20 произведения на Иван Милев (1897-1927).
„Изложбата е важна за нашата памет и за представянето на големите български творци по целия свят. Защото това са личности, които ни дават възможност да се гордеем, че сме българи. Иван Милев е знаков художник не само за българската, но и за европейската култура“ – посочва директорът на Българския културен институт в Рим Жана Яковлева.
Експозицията във Вечния град е посветена на 125 години от рождението на автора, известен като един от създателите на българския сецесион. Израснал в бедно семейство на потомствен овчар и неука, но с усет към красивото домакиня, Иван Милев прекъсва семейната традиция и се отдава на изкуството. Случва се по време на война. Малко преди да завърши средното си образование, през есента на 1916 година, той е мобилизиран като военен художник по време на Първата световна война. Периодът от две години на фронта оказва сериозно влияние в творчеството му, но не го отказва от рисуването. Специалистите определят Иван Милев като един от големите майстори на темперната и акварелната техника в българското изобразително изкуство. И изтъкват извънредно самобитния му стил, повлиян от европейските тенденции от първите десетилетия на 20 век, но дълбоко свързан с народните традиции и иконописта. Често съзират влияние на Густав Климт и Василий Кандински в работите му.
За съжаление времето, което му е отредено се оказва твърде малко. Дългите години на беден и труден живот се отразяват пагубно на здравето му и на 25 януари 1927 г. в София Иван Милев умира внезапно от инфлуенца – само три седмици преди да навърши тридесет години. Днес образът на художника е поставен върху банкнотата от пет лева.
„Иван Милев е роден и израснал в Казанлък и Художествената галерия на града опазва най-големия масив от произведения на автора, които след смъртта му са дарени от неговата майка и брат му. В Казанлък се съхранява и една от най-емблематичните творби на Милев – „Ахинора“ във варианта й от 1925 година, която той лично дарява на галерията през 1926 година, няколко месеца преди своята кончина. Тази творба за първи път излиза изобщо от страната ни и гостува в Рим – разказва д-р Пламен Петров. – Ето, сега влизам в Музея за модерно изкуство в Рим, където тече изложба на Густав Климт, която дава възможност двамата художници да бъдат в един град. Безспорен факт е, че виенската художествена школа е оказала влияние върху българското изкуство от началото на 20-те години на ХХ век. Творчеството на Милев е доказателство за това.“
Всички произведения, които гостуват в Рим са част от колекцията на Художествената галерия в Казанлък, която, по думите на д-р Пламен Петров, е горд собственик и на най-голямото парче от документалния архив на художника.
А докато това се случи, галерията в Казанлък ще представи на 19 март голям каталог с всички над 120 произведения, които съхранява фондът й.
И ако в този момент някой се запита, дали в дни като днешните имаме нужда, време и енергия да гледаме изкуство, Жана Яковлева е категорична:
„Ние живеем в много тежка ситуация. Може би за моето поколение, което е слушало разговорите на своите родители, баби и дядовци за страшните моменти от Втората световна война, нещата от една разказана ужасна история започват да се превръщат в реалност. Не мога да си представя какво е за младите хора, които не знаят за какво става дума. Въпросът е, че в тези моменти трябва да се опитаме по някакъв начин да съхраним изкуството и с него да разкажем и да покажем това, което изпитваме. Защото болката е твърде голяма от последните години, в които живеем. От загубените приятели, от пандемията и от това, което се случва сега. Трябва да има моменти, в които да можем да си дадем сили, да си спомним, че светът е един и колкото и да е страшен ние трябва да намерим начин да продължим напред, да покажем любовта, да намерим смисъла на живота. Светът има нужда от памет, а когато има памет – такива неща не се случват. Може би забравихме, че трябва да се обръщаме назад. Забравихме, че трябва да поглеждаме в миналото, за да може да имаме настояще и бъдеще!“
Снимки: Български Културен Институт в Рим, Художествена галерия - Казанлък, архив
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..