Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По следите на българските легенди

„България се оказа изключително богата на истории“ – казва една от авторките на книгата „Предания и легенди от България“, доц. д-р Вихра Баева

Снимка: Facebook/vihra.baeva

Легенди за змейове и самодиви. Предания за езера, планински върхове и манастири. Истории за необикновени човешки съдби от близкото и далечно минало, които ни карат да погледнем на живота отново като приказка, в която ежедневно се сражават доброто и злото, смелостта и простичкото съществуване. Приказка, която да преживеем и днес. Всичко това предлага последната научно-популярна книга „Предания и легенди от България“ от поредицата „Голяма книга“ на доц. д-р Веселка Тончева и доц. д-р Вихра Баева. Двете дами вече 20 години се занимават с фолклористки проучвания, като част от екипа на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. След като преди три години те събраха в „Голяма книга“ всичко по-важно и интересно около българските празници и обичаи, сега е ред и на митичните легенди и предания, обагрили нашия фолклор.

Митовете са първите истории, които се предават от човек на човек и засягат универсалните житейски теми като например сътворението на света, обяснява доц. Баева. Техни „наследници“ са легендите, а преданията се отнасят за конкретни места, хора или обекти, вкоренени в околния пейзаж да дадена местност. В нашата традиция се срещат и т.н. междинните легендарни предания, който пак са свързани с конкретно място, но имат магичен елемент – чудодейна икона или митично създание. Като пример тя дава легендата за цар Иван Шишман, който бил посечен и където паднали капки от неговата кръв бликнали чудодейни извори.

В книгата „Предания и легенди от България“ фолклористите събират 110 истории от всички географски области на страната. В начинанието много им помогнали местни жители и техни колеги по места. Част от разказите двете записвали лично на терен, докато обикалят страната и се срещат с живите носители на това знание. Доц. Баева е категорична, че издирването е било изключително интересно преживяване и двете с доц. Тончева останали изненадани, колко богата на истории е България. Наред с типично фолклорни разкази, които идват от дълбините на времето и разказват за митични същества има и такива, които се сливат със съвремието и ни държат близко до миналото.

Вихра Баева и Веселка Тончева

„На мен лично ми направи силно впечатление един друг тип истории, които са може би по-малко познати и са сравнително нови. Има един устойчив мотив за бедното момче, което е сираче с тежко детство, което благодарение на своята предприемчивост и изобретателност успява да забогатее, да натрупа състояние и да стане уважаван човек в обществото, който след това развива благотворителност и помага на своите съграждани. Няколко такива личности има от различни места. Сещам се за историята на Кръстьо Шипков от Казанлък, която следва този фолклорен модел.“

Много любопитна се оказва и историята за селото Склаве, близо до Сандански. Съществува легенда, че то е родното място на гладиатора Спартак и една от местните атракции са гладиаторските игри, които се организират на стадиона по време на селския събор в средата на юни.

Това е семейна книга, която ще бъде интересна както на малките, така и на техните родители. Но най-важното за двете авторки е, че тя предлага едно виртуално пътуване из България и нейните легендарни места, което се надяват да предизвика желание и за реално приключение. Затова и отделните истории са организирани по области и след всеки разказ има кратка информация, как може да се стигне до съответното място – в някои случаи интересни скали, върхове, езера, чешми, останки от крепости, църкви и манастири. Конкретни места, които вкореняват историята в околния пейзаж. Така книгата се явява и вид пътеводител в областта на „легендарния“ туризъм, смята доц. Баева.

„Светът, в който живеем е много различен, но все пак ми се струва, че има едни изконни човешки ценности, които не са загубили своето значение и до днес. И те са свързани именно с добрината, смелостта, с това човек да не се примирява с тежката съдба и да търси начин да се справя с трудностите. Фолклорът дава едни положителни примери и за това няма да сбъркаме, ако по-често се обръщаме към него“ – категорична е доц. Вихра Баева.

Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Катя Василева, БНР-Радио София/
Снимки: Facebook/vihra.baeva

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изложба в София "По следите на Михайло Парашчук“

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...

публикувано на 18.11.24 в 17:41

Приключенско кино от 39 държави пристига на „Банско филм фест“

За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..

публикувано на 17.11.24 в 08:15

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10