На 1 май ви отвеждаме в Първомай. Най-старият исторически документ, в който се споменава селището е от 1576 година. Днес хората, за които този малък южен български град е дом, са малко над 12 хиляди и имат двоен повод да празнуват – Денят на труда е празник за града и дава началото на традиционните “Майски културни тържества”.
Първомай е административен център на едноименната община, в чиито състав влизат 17 населени места. Хълмисто-равнинният релеф и климатичните особености на района обуславят наличието на лека промишленост и производство на зеленчуци, технически, зърнени култури и трайни насаждения.
В последно време градчета като Първомай се превърнаха в притегателно място за семейства от големите градове в страната, които търсят спокойствие и повече простор за децата си. Защото ако има нещо позитивно, което ни донесе пандемията, то е тъкмо това – възможността да работим или учим от дистанция.
Именно така – на чист въздух и далеч от стреса в големия град, са преминали тези две години за едно семейство от София, което още в началото на тревогите около Covid-19 се премества задълго в град Първомай. Заедно със съпруга и двете си деца, пътя към старата фамилна къща поема художничката Мария Петкова.
Натам я води желанието да осигури безопасно място и безгрижни игри за децата, а и повече спокойствие в хоум офис работата на съпруга си.
“Аз съм живяла доста дълго време в София и през целия ми живот е имало моменти, в които си казвам “трябва да се махна, трябва ми въздух”. Тъй като в столицата животът е изключително забързан, това неизбежно се отразява на хората. И макар децата ми да са родени в големия град, ми се искаше да успеят да вкусят от другото – да тичат на воля, да играят с кучето в двора, да гонят жаби, да гледат светулки в тъмното и докато се стъмни да не мисля къде са и какво правят, защото имам вътрешното спокойствие, че са в безопасност.”
В Първомай художничката премества ателието си и детската школа по рисуване, на която отделя голямо внимание. В градчето открива много деца, които искат да се занимават с изкуство, а според Мария естетическото възпитание и усещането за свобода чрез изкуството трябва да започват в детството. “Творческата атмосфера в Първомай я създаваме самите ние“ – казва ни тя:
“Аз правя това, на което съм способна, старая се да давам най-доброто от себе си на своите ученици. Отначало започнах да занимавам с рисуване малко деца в града, но после се събраха повече, а те проявиха интерес и към разнообразните събития, които организирам – пленери за деца и родители. Миналата година направихме доста творчески работилници и в читалището в близкото село Брягово. С моето семейство, тъй като децата и съпругът ми пеят народни песни, се опитваме да направим една мини културна среда, към която всеки желаещ да може да се присъедини.
Някои от възрастните жители в селото дори ме питат защо съм се захванала да се занимавам с фолклор и изкуство, след като това е не е доходна работа. Аз обаче вярвам, че това е много полезно, за да се съхраним като хора. Вътре в себе си имам голяма потребност от културна среда, за да се чувствам пълноценна. А работата с деца изключително ме вдъхновява, от тях можем да научим много, те са толкова искрени.“
Онлайн общуването прави възможна миграцията на Мария и семейството ѝ от столицата в по-малкия град, но дали технологиите са полезни за творчеството на децата? „Ако може да се извлече само ползата от компютърните технологии, това би било най-добре” – категорична е художничката от позицията на богатия си опит като педагог.
“Тъй като децата нямат граница, те свикват да стоят пред компютъра и екрана прекалено дълго време – много “хигиенично” трябва да се подхожда по този въпрос. Няма как да избягаме от виртуалното пространство, днешният свят е така устроен именно там да общуваме помежду си, но трябва съзнателно да се стремим да пазим традициите, да сме близо до природата и да слушаме душата си. Защото не всичко трябва да бъде на показ в социалните мрежи, на това уча и децата – да използват интернет с мярка.”
Семейството на Мария ще остане в Първомай и през идното лято, но наесен най-вероятно отново ще се направи крачка към София. Отново най-вече заради децата – защото специализираната подготовка в гимназиалната училищна степен все още не е на желаното ниво в много от по-малките селища в България.
Снимки: личен архив, parvomai.bg, parvomay1.sonikstart.eu, архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..