Блясъкът му е озарявал най-престижните изложбени зали и музеи в света. Вълчитрънското златно съкровище, един от най-великолепните паметници на тракийското изкуство, не спира да пътува от континент на континент и да буди възхищение с изящната си изработка. Сега съкровището гостува на Националния исторически музей в София, където ще остане до есента. Изложбата беше открита на 28 април и може да бъде разгледана в новото експозиционно пространство на музея, представящо тракийската култура през къснобронзовата и ранножелязната епохи.
Вълчитрънското съкровище има интересна история
Намерено е през 1924 г. край плевенското село Вълчитрън. Селяните случайно попаднали на тези предмети, но не разбрали, че са златни, защото били добили тъмножълт цвят от дългото им пребиваване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “Те си ги разпределили и даже в голямата златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето. С колегите се шегуваме, че това е най-известното прасе в българската археология” – разказва доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, представляват 13 златни предмета с общо тегло почти 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век пр. н. е. или от края на бронзовата епоха.
Според една от хипотезите въпросният електрон е бил самороден, той се образувал в резултат на химически процеси в почвата. Някои учени допускат, че траките, които не притежавали писменост, но пък са владеели природните сили до съвършенство, може би все пак са можели да добиват електрон. “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво изработеното съкровище открито по земите ни, без да подценявам и Панагюрското, което е част от постоянната ни експозиция” – казва доц. Петрунова.
Съдовете са били изработени с невероятно майсторство, при което е била използвана сложната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.
Какво научаваме от Вълчитрънското златно съкровище за нашите предци?
“Научаваме, че в края на бронзовата епоха е бил изработен един сервиз за специален ритуал. За него съществуват различни хипотези. Според някои изследователи, това е бил ритуал за побратимяване или за сключване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния договор или са се сдобрявали, като са пиели от тази смес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е много навременно, предвид настоящия момент на напрежение и война. Иска ми се да провокирам тези сили, в които са вярвали древните хора, за да може да се достигне до по-благоприятно развитие на общата обстановка” – посочи в заключение доц. д-р Бони Петрунова.
Вълчитрънското златно съкровище се стопанисва от Националния археологически институт с музей към БАН. Изложбата е резултат от успешното сътрудничество между двете институции. Наскоро НИМ предостави на НАИМ-БАН ценни предмети, които участват в една уникална изложба под наслов “Тракийското въоръжение“. Сега НАИМ-БАН връща жеста. Гостуването на Вълчитрънското съкровище на НИМ се превърна във важно събитие в столичния културен календар.
Снимки: Красимир Георгиев, НАИМ-БАН
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..