Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За нестинарите днес е Денят на свети Костадин

Честит панагир!

Снимка: БГНЕС

Празникът на св. св. Константин и Елена по стар стил е на 3 юни. В нощта срещу 4 юни в някои села в Странджа и до днес се извършва обичаят Нестинарство – танц с боси крака върху жарава.

Да припомним също, че през 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища – България".

Нестинарски икони на св. св. Константин и Елена и св. Пантелеймон

Подготовката за празника на свети Костадин, както го наричат в Странджа, започва в ранни зори с "обличане" на нестинарските икони с ярко червен плат, украсен с цветя. С тържествено шествие, иконите се носят към извор с лековита вода – аязмо и там ритуално измиват дръжките им. Това е една от разликите между нестинарските и църковните икони – дръжките са задължителни при нестинарските.

Привечер, нестинарите отиват в параклиса, където се съхраняват иконите на св. св. Константин и Елена и други нестинарски светци.

Дръжка на нестинарска икона и икона на св. Георги

Постепенно се събират хората от селото, а музиката, която звучи, се изпълнява обикновено на тъпан и гайда. Една от автентичните мелодии, които съпровождат обичая преди десетилетия, са записали Костадин Варимезов – гайда и Огнян Василев – тъпан. Същата мелодия нотира Марин Големинов, когато посещава с. Българи и присъства на целия обичай. Композиторът, тогава 30-годишен, вече е избрал сюжета на своята танцова драма "Нестинарка" и е написал част от музиката, но решава да изучи на място тайнствения нестинарски обред. В спомените си той описва силното въздействие на музиката, танца, мистичната атмосфера, усещането за дълбоките корени на тази традиция. Споделя, че захвърлил фотоапарата и магнетофона си настрани и се заловил на нестинарското хоро. По-късно тази мелодия ще стане една от основните теми в "Нестинарка", истински шедьовър в българската музикална литература.

Снимки: БГНЕС, Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Късметът за Новата година се открива в питка, орехи или в... менче с пръстени

Първи януари е наситен с много емоция, очакване и радост, свързани с надеждата за благодатна година, в която всеки член на семейството да бъде здрав и да постига мечтите си. В българския празничен календар 1 януари е известен като Сурва, а също и..

публикувано на 31.12.24 в 17:55

Иде! Иде "Старчевата" – чауши превземат Разлог

В първия ден на Новата 2025 г. Разлог ще се събуди от "звонци и тумбелци", зурни и тъпани. По традиция колоритният кукерски фестивал "Старчевата" ще започне в 11:00 часа на централния площад " Преображение " . Седем групи от седем..

публикувано на 30.12.24 в 17:00
Даниел Спасов

Даниел Спасов за забравения смисъл на обичая Коледуване

Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори, а даже и грешни неща се казват. Но по-важното е, тези песни да ги има!" – казва в интервю за Радио..

публикувано на 26.12.24 в 08:30