Културата на бесарабските българи е жива и днес, но ще я срещнете не в големия град, а по селата. Те са пазителите ѝ в нейния автентичен, не бутафорен, вид. Такива са наблюденията на един млад мъж от Болград – Александър Полибза, отдаден на събирането и изследването на традициите на българите от Бесарабия.

"Някога аз изобщо не знаех, че има такива традиции. Осъзнавах, че живея в българска среда, но тези традиции не бяха представени никъде. Ние уж казвахме, че Болград е столицата на бесарабските българи, но там тази култура – архаичната, традиционната, я няма. Там традициите отдавна са изчезнали и на български език говори само по-възрастното поколение. А от моето поколение, например на нашата улица, никой не можеше да говори на български", сподели за Радио България Александър Полибза.

• Българската общност отбеляза 200-годишнината на Болград

Сред селата, които най-добре са запазили българския дух, Александър откроява Чийший, Нови Трояни, Чушмелий и Твáрдица. Последното, не крие той, е най-голямата му слабост:

"Жителите му и до днес пазят носиите си. Обличат българските дрехи, когато отиват на църква – за празник или в неделя. Казват така: "Да се облечеш кат за черкува". Разбира се, това се отнася за поколението от 40-те години на ХХ век и по-възрастното. А в ежедневието ходят, както казват, "със сегашни дрехи". Имат много самобитен хор, който ползва истински местни носии. Тези носии имат зимен, есенен, летен вариант… Там българският дух е най-добре съхранен."

Сред най-добре запазилите се обичаи са онези, които са свързани с празнуването на Коледа и Нова година, но и другите са не по-малко интересни. Такъв е обредът за измолване на дъжд "Пеперуда" (“Пипируда“), който се е запазил практически навсякъде и в различните села се провежда по сходен начин. Помнят го дори по-възрастните хора в Болград, разказва Александър. Момичетата минават по дворовете на хората, с клонки разпръскват вода, имитирайки дъждовни капки, пеят, като се молят за дъжд, а стопанките им дават по нещо за почерпка.

"Пипируда лятала,

лятала,

И в черкува лязала,

лязала.

И на Бога моляла,

моляла:

"Дай ми, Боже, дребян дъш,

дребян дъш.

Да са руди житуту,

житуту,

Житуту и просуту,

просуту."

След това девойките изпълняват ритуала "Герман" – изработват мъжка фигура от глина, която ритуално погребват в полето. Вярва се, че този ритуал ще докара дъжд. Много по-различен е обаче този обичай в село Кулевча, подчертава Александър:

"В Кулевча, както са ми разказвали, по улицата минава цяла процесия, съставена от, примерно, 20 девойки. Те вървят две по две една зад друга и пеят. Хванати са за ръце, образувайки нещо като мост. По този мост се движи малко дете, което тръгва от последната двойка към първата и обратно, придържайки се за раменете на девойките. Т.е. процесията върви по пътя, а детето ходи по ръцете на девойките. Зад процесията вървят млади момчета, които пръскат с вода всички, които излизат на улицата, и събират почерпката, която им дават хората. Получава се нещо много зрелищно. Такова нещо няма никъде. Разбира се, те биха могли да объркат този ритуал с ритуала за Янинден. Случва се бабите да объркат нещо. Но ми обясниха, че песента, която пеят девойките, е именно за пеперуди."

За да се запази за идните поколения паметта за миналото, Александър Полибза заедно със свои съмишленици снима кратки видеа, живописно представящи традициите. Предлагаме ви и вие да се насладите на едно такова филмче, качено в Youtube и снимано от Александър съвместно с Михаил Балжик. В него е пресъздаден обичаят "Пеперуда" в с. Кубей.