Рилският манастир пази мощите на небесния покровител на България св. Иван Рилски

Реставрират стенописи в централния храм на святото място

публикувано на 23.07.22 в 07:15

Снимка: rilskimanastir.org

"Онзи, който иска да бъде пръв сред вас, нека бъде слуга на всички". Легендата разказва, че това бил един от съветите, които свети Иван Рилски отправя към цар Петър, докато учтиво му отказва да се срещнат и да приеме изпратените царски дарове. Отшелникът-монах сам дава пример за правотата на думите. Откъсвайки се от всичко светско, той се превръща в един от символите на духовността, вярата и смирението за българите, а мястото, което избира за свой житейски олтар в Рила планина – в неразривна част от образа на България и развитието на книжовността в страната.

Рилският манастир е основан през първата половина на X век, там, където преминава отшелничеството на Иван Рилски Чудотворец. С времето мястото се превръща в един от най-важните християнски центрове на държавата, а българските царе Иван Александър и Иван Шишман отделят средства за неговото разрастване, което достига своя средновековен възход между XII и XIV век. Във времената на Османско владичество манастирът преживява множество набези и разрушения, като в средата на XV век е оставен с десетилетия да пустее.

По време на Възраждането Рилският манастир e огнище, което запалва искрите на вяра, духовност и образование по българските земи и дава подслон на редица български революционери, сред които Васил Левски, Ильо Войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов, а килийното училище е основано от Неофит Рилски, който преподава в него до смъртта си.

Манастирът преживява два големи пожара. През 1778 г. пламъци го унищожават почти до основи. С общи усилия на миряни и по-заможни за времето си българи шест години по-късно той е възстановен. Голяма заслуга има първият български архитект, строител и дърворезбар Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Но значителна част от постройките и реликвите в тях отново са опожарени през 1833 г., а Рилец повторно се заема с възстановяването.

В средата на XIX век е построена главната манастирска черква "Рождество Богородично". Стенописите ѝ са дело на много майстори, но само прочутият Захарий Зограф се е подписал под своите фрески. Една от най-големите ценности е позлатеният иконостас с изкусна дърворезба.

Миналата година екип на Художествената академия в София завърши реставрация на стенописите на лявата певница (поставка, обикновено дървена, за поставяне на богослужебни книги) в манастирския храм "Рождество Богородично" в Светата обител. Датировката на изображенията е от XIX век, а работата на специалистите по тях продължи близо две години. Сега екипът започна реставрацията на дясната поставка, но дейностите им няма да пречат на богослужението в храма и на достъпа на посетителите и миряните до саркофага с мощите на св. Иван Рилски.

Днес манастирският комплекс включва църковни, жилищни и стопански сгради на площ от 8800 кв. м, оградени от 22-метрови каменни стени, които образуват форма на неправилен петоъгълник. В двора се намира и Хрельовата кула, най-старата запазена сграда в манастира, построена през 1335 г.

Рилската света обител е обявена за исторически паметник от национално значение през 1976 г., а през 1983-та е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. И дори да не е религиозен, човек трябва поне веднъж да види красотата на мястото, да усети спокойствието му и да се замисли за "първия, който служи на всички". Особено във времена като днешните.

Съставила: Весела Кръстева

Снимки: rilskimanastir.org

По публикацията работи: Анна Фуцкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!