Късчета България, разпръснати по света и преоткрити от децата на нашите сънародници – това представлява изложбата, подредена във фоайето на сградата на Българската академия на науките, която ще даде начало на годишната среща на Асоциацията на българските училища зад граница на 27 и 28 юли.
"Изключително голямо впечатление ми направиха изследванията, картините и филмчетата, направени от децата от Лондон и Оксфорд – там наистина са разбрали идеята на това биенале. В едно филмче разказват за тракийското съкровище, което се намира в един от музеите в Оксфорд. Бях много впечатлена и от една друга следа, открита в лондонски музей – диадема на българска принцеса от Преслав. Това бяха за мен много интересни открития. Препоръчвам на всички български туристи, които отиват в Лондон или Оксфорд, на всяка цена да отидат и да открият тези български следи.“
Венета Ненкова признава, че е организирала биеналето и изложбата малко на инат, за да покаже как според нея трябва да изглежда един форум за деца, а именно – да бъде подплатен с най-доброто, което съществува в нашето обкръжение. "За мен най-доброто е БАН. Поисках техния патронаж, защото вярвам, че децата трябва да имат контакт с големи личности“, казва българката, давайки пример със себе си и срещите с изключителни преподаватели и личности като композитора Парашкев Хаджиев, италианския режисьор Еторе Скола, изследователя на българската народопсихология Марко Семов, откривателя на най-старото златно съкровище Михаил Лазаров и мн. др.
„Това несъмнено оказва огромно влияние на подрастващите. Затова исках по някакъв начин големите да ни обърнат внимание. Още повече, че те би трябвало да го направят защото ние заедно бихме могли да направим много ценни неща за България. Защото всички български студенти в чужбина, българските училища там, съвсем спокойно могат да се занимават с изследвания. Например поради факта, че аз работя за Ватикана и имам възможност да влизам в някои от архивите, вече сме направили преводи на архиви, които нашето училище откупи по повод 140-годишнината от освобождението на България. Бях много любопитна да видя какво са писали за България съвременниците на тези събития и в архивите на папския вестник L’Osservatore Romano в периода 1876-1878 г. Естествено кореспонденциите, които намираме, са съвсем кратки, отнасящи се до Руско-турската освободителна война, но между тези редове откриваме изключително ценна информация за нашата България. Давам това като пример за възможно сътрудничество между БАН и всички изследователски и научни среди в България с българските училища в чужбина. Защото тези наши училища не са просто места, в които се изучава български език. Това е мястото, където се съхранява българският корен, българският дух, едни малки Българийки, които живеят паралелно с голямата България, и те мислят и милеят за нея. Така че това биенале е един опит за пробуждане, за да каже на тези, от които зависи, в случая МОН и БАН – нас ни има, използвайте ни и нека заедно да работим за България.“
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е в същината на седмата годишна среща "Българско слово, музика, багри и танц", която ще събере..
Мария Касимова-Моасе ще представи тази вечер от 20.00 ч. в Берлин, Германия, авторския си спектакъл "Свободно падащи истории". Събитието ще се проведе на български език в Българския културен институт на адрес Leipziger straße 114-115, 10117..
Български фолклорен концерт ще се състои днес на коледния базар на площад „Хвиездославово“ в словашката столица Братислава. Това съобщи БТА, позовавайки се на Деница Секуличка, председател на Българския културен съюз в Братислава и редактор на..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..