За 12-и път в три поредни дни – 5, 6 и 7 август, за Националния събор на народното творчество в Копривщица се стекоха талантливи фолклорни изпълнители от цяла България.
„Копривщица е голям празник за всички, които обичат българския фолклор – от самобитните народни изпълнители на песни и танци, носителите на традициите, до хореографи, композитори, преподаватели, учени от различни институти, българи в чужбина и чужденци“, сподели Васил Герлимов, хореограф и режисьор на тържествените концерти в програмата на събора.
Сред тези, които ще се завърнат със златни медали от града в сърцето на Средна гора, са "Джамал" от с. Кошов, Русенско, "Русалийски игри" от Петрич, момински обичай "Кумичене" от Койнаре, обредни хора, едно от които сватбено с еротични елементи от с. Делейна, Видинско, Бистришките баби и др.
Съборът продължава да изненадва своята публика. И в това издание бяха представени обичаи, които рядко могат да бъдат видени. Такова е например "Хорото на мъртвите" – много особен обичай около Великден, който се представя за първи път на фестивална сцена.
В снощния концерт участваха три чуждестранни групи – Балкански оркестър от Брюксел, сборна формация с ръководител Влада Томова, обединяващ изпълнители от САЩ, Италия, Гърция, Португалия, Франция, Япония и Аржентина, и прекрасният хор „Чубрица“ от Холандия, сред членовете на който е някогашната редакторка от Английска редакция на Радио България Христина Карагеоргиева.
В днешния последен ден от програмата на форума се проведе кръгла маса на тема „XII-ти национален събор на народното творчество – Копривщица – 2022 г. Тенденции, проблеми, политики“. В нея участие взеха учени от Националния етнографски институт с музей към БАН, Музикалната академия и др.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..