Едно от нещата, с които ще запомним двата мандата на президента Румен Радев на "Дондуков" 2 е, че той е държавният глава, назначил най-много служебни кабинети. Към днешна дата, настоящото стотно правителство в българската политическа история, е четвъртото, назначено от него и само времето ще покаже, колко още ще го последват. 

Наред с вмененото му по конституция задължение да организира и проведе честни и прозрачни избори, съставът на служебното правителство има право да взима и текущи решения, които не изискват одобрението им от Народно събрание. Призвано да бъде гарант за стабилността, то не бива да предизвиква гражданско недоволство, провокирано от нечия погрешна стъпка. Още на четвъртия ден от своята работа обаче, правителството провокира част от гражданите, съобщавайки за критична ситуация по отношение на доставките на газ:

"Проблемът с газовите доставки беше по-скоро комуникационен. Част от министрите в служебния кабинет са силно проевропейски настроени личности като Атанас Пеканов. Затова мисля, че завоят на изток е невъзможен, тъй като политиците не са настроени за подобна кардинална промяна" – посочи в интервю за БНР политологът Ивайло Динев.

Безспорно обаче подобни ходове и непремерени изказвания, "наливат много вода в мелницата" на критиците на идеята за съществуването на служебните кабинети. Според анализатора Христо Панчугов нуждата от служебно правителство бе породена в началото на демокрацията, за да се ограничи политическото влияние на комунистическата партия, в момента на излизане от социалистическия строй. Сега обаче:

"Една от задачите на следващия парламент, независимо колко траен ще е, е да вземе решение за премахването на служебните правителства като форма на управление в българската политика. Когато имаме редовни избори не се назначава служебно правителство, т.е. за няколко месеца държавата може да функционира и без някой да държи ръката на държавната администрация".

Някои от служебните кабинети имат шанса да изкарат повече време от редовен кабинет. Постепенно те се превърнаха в неотменна част от българския политически процес и това се дължи на редица чисто вътрешнополитически проблеми в самите партии – убеден е политологът Страхил Делийски.

„Огромна част от политическите партии си представят смисъла от своето съществуване като задължително позициониране спрямо другите, с готовност за спор, но не и в опит да изразяват интересите на дадена социална група от обществото. Всичко това става на фона на намаляващо доверие към всички политически субекти и все по-растящо нежелание за участие в изборния процес“ – обясни Делийски.

Растящият брой на негласуващите не бива да учудва и по още една причина. Основните ключови думи в програмите на всички партии са бизнес, пазар, корупция и няма нито една политическа сила, която да застъпва интересите на най-уязвимите и да стои отчетливо в ляво, посочва Делийски и пояснява:

"Огромната част от населението е бедна, тя има нужда някой да предложи преразпределение на ресурса, някой да ѝ предложи по-смислена, европейска данъчна система, по-достъпни обществени блага, а не платени обществени услуги. В програмите на партиите подобни неща отсъстват, затова най-естествено е тези избиратели да си останат вкъщи".

Затова вероятно "Продължаваме промяната" ще загубят гласове на изборите през октомври, защото нямат собствен електорат, прогнозира Делийски и заключава : "Не мисля, че обединение с ДБ ще донесе повече гласове".

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС