Китният планински град Панагюрище се слави със своята богата история и забележително културно-историческо наследство. Освен с именитите възрожденци и героите от Априлското въстание, името на града неизменно свързваме и с откритото тук през 60-те години на миналия век тракийско златно съкровище. Ювелирната изработка на всеки един от златните съдове доказва, че по тези земи са живели ненадминати майстори златари, които са владеели до съвършенство обработката на благородни метали. Намерените златни предмети са истински шедьоври със своята неповторима форма и богата орнаментика.

В района са открити също накити от периода на Първата българска държава (от 681 до 1018 г.). Това са пръстени и гривни, които също доказват, че по тези земи още от ранното Средновековие е имало обработка на благородни метали за украса и вследствие на всичко това се създава и утвърждава Панагюрската златарска школа. За съжаление днес последните нейни представители са на преклонна възраст, а наследниците им са се отдалечили от занаята на родителите си.

Панагюрските златари, освен бижута, са изработвали църковна утвар и много украшения и предмети за бита. Специален раздел от Историческия музей в града представя богата колекция от типични образци на местната златарска школа. Това са най-вече златни, сребърни и позлатени накити, с инкрустиран седеф и скъпоценни камъни. Те са били неизменна част от облеклото на дамите, особено на представителките на по-заможни фамилии.

Тематичната експозиция „Панагюрска златарска школа“ е разположена в Джуновата къща, построена във възрожденски стил през 1893 г. През  80-те години на м.в. тя бива откупена от общината и става част от музейния комплекс в Панагюрище. Неслучайно Историческият музей в града отделя толкова голямо внимание на златарството. То има важна роля за общия икономически и културен подем в Панагюрище през XIX век.

„Експозицията проследява възникването и развитието на Панагюрската златарска школа и използваните от нея техники на изработка: леене, емайл, коване и филигран. Показаните в експозицията накити говорят за формиране на народна школа с ярко изразен почерк и демократичен дух“ – казва Ирина Ботева, главен уредник на Историческия музей в Панагюрище.

„Тази /златарска/ школа в града започва да съществува още от XVIIIв. – тя е необходима, защото панагюрските жени са били добре накичени. А и мъжете са обичали да дават средства, за да бъдат накрасени жените им - това подсказвало благосъстоятелността на мъжа. Външният вид на дамите свидетелствал за благосъстояние на семейството,  затова жената трябвало да е красива. Но панагюрските златари са изработвали и много църковна утвар и кръстове за местните църкви. Например кръстът, който е носела със себе си Хвърковатата чета на Бенковски, сега се пази тук и е една от най-големите реликви в музея. Той също дело на панагюрските златари. Направен е за църквата в близкото село Поибрене.“

Запазени документи свидетелстват, че преди Априлското въстание в Панагюрище е имало 23 златарски работилници, като населението по това време е около 10 хил. жители - на града и околните села.

„Тези 23 работилници са имали и свои отличителни особени белези, с които са изработвали своите изделия“ – обяснява Ирина Ботева.

„Например местните златари са използвали много филиграна като технология – тя присъства почти навсякъде в техните накити. Ние също в нашата експозиция сме показали не само накити, а и части от панагюрското възрожденско облекло. Например женските колани с пафтите тук са изработени  основно от филигран. Те са от сребро, но има и такива с позлата и с елементи от седеф.

Това, което са изработвали сръчните ръце на панагюрските златари продължава и през XX  век, защото панагюрските фамилии златари работят докъм края на 80 –те, 90-те години на XX в. За жалост вече няма потомствени златари, които да работят в града. Въпреки че още има представители на фамилията Златареви, те вече не се занимават с това. Но фактът, че Панагюрското златно съкровище е открито по нашите земи, а и Панагюрското сребърно съкровище също, означава, че тук са е обработвали благородни метали още в древността.“

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Гергана Манчева, Facebook/@museumpan1876