Без специални заседания на представители от Съвместната историческа комисия между България и РС Македония, без да е подновявана дискусия, изведнъж стана ясно, че едва ли не отново е постигнато съгласие по „болната“ тема за националната принадлежност на важни исторически личности от българската история. Историческите извори ясно говорят за принадлежността на Св. Климент, Св. Наум и Цар Самуил към Българската държава и писменост и въпреки това в Северна Македония някои историци раздухват въпроса, превръщайки го в постоянна ябълка на раздора.
Официално решение на спора има. Това е Протоколът от 2019 г. във връзка с двустранните отношения с България, когато от македонската страна има съгласие за съвместни чествания на историческите личности с България. „Бил е подписан протоколът тогава от двете страни и явно сега по някаква причина той се реанимира“ – казва професор Ана Кочева отИнститута по български език към Българската академия на науките:
„Преди три години историците от двете страни постигнаха съгласие за общо честване на тези личности и съгласие за най-важното – да се променят и коригират учебниците по история /в Северна Македония учебниците за VI клас, у нас препоръките са за промяна в учебниците за V клас/, тъкмо тази договорка е от доста отдавна.
След това стана така, че северномакедонската страна в лицето на своите историци някак се оттегли от тези взети решения. Направи крачка назад. С колегите в Комисията се върви винаги като в танца, само че правим крачка напред, но после - две назад, така че дълго време въпросът стоеше „на трупчета“. Тъй като беше регистриран не много голям напредък в тази работа, и не по българска вина, сега колегите от РСМ се опитват да дадат знаци, че работата се е ускорила. Съдейки по начина, по който се прави някакъв пробив във взаимоотношенията, в двустранния ни диалог, след това идва и крачката назад. След всичко това аз съм умерен оптимист за крайния резултат.”
Като историк проф. Ана Кочева може само да предполага какво е накарало нейните македонски колеги да направят крачка напред по отношение на Протокола от 2019 г., подписан с България.
Нопредвид желанието на страната за членство в ЕС, сега нещата са се активизирали, и Северна Македония е готова да изпълнява предписанията на условията на т.нар. „френско предложение“. То засяга и условието, че трябва да се спазват всички вече подписани договорки, включително и Договора за добросъседство от 2017 г.
„Явно след отпадането на ветото на страната ни по отношение на началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, сега вече можем да подозираме натиск от европейските институции вече не към България, а към нашите съседи от Северна Македония“ – казва проф. Кочева. Тя обаче добавя, че когато става въпрос за корекциите на учебниците по история, не трябва да се подхожда едностранчиво:
„Нашите учебници по история също имат очевидна нужда от важни корекции, особено в годините 1944 – 1950 г. – тогава, когато в днешна Пиринска Македония по инициатива на тогавашната българска комунистическа партия са извършени изключително големи посегателства и населението на Пиринска Македония е било бито на практика два пъти и то в рамките на 3-4 години. Първият път е трябвало насилствено да се превърне в македонско, а втория път да стане обратно българско. Това се случва в духа на по-голямата общобалканска политика, диктувана от Белград и от Москва. А тези страници от нашето минало трябва не само добре да се прочетат чрез документите, но и да се поиска извинение от страна на наследниците на тази комунистическа партия, която е допуснала да се случат толкова беди на нейните сънародници”.
Снимки: БГНЕС
Във вторник минималните температури ще са от 17 до 24°, в София – 18°. От северозапад в страната ще навлиза относително студен въздух. Отначало развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност ще има над западните и централните райони, а през..
В рамките на официалното си посещение в Кишинев на среща с президента на Молдова Мая Санду премиерът Росен Желязков декларира, че страната ни твърдо подкрепя европейската интеграция на Молдова. Създават специална програма за гостуване в..
Половин век бележат дипломатическите отношения между Китай и Европейския съюз – партньорство, което има реални измерения в икономически план: "Търговията между Китай и Европа нарасна от 2,4 милиарда до близо 786 милиарда долара, като в момента..
Тъжно е това наше българско лято... Жега с температури от над 40 градуса в продължение на дни. А горещините, заедно с безхаберието и човешкото..
Климатичните промени силно влияят на земеделието в България, включително и на тютюнопроизводството. Затова се търсят сортове, способни да се справят със..
"Членството в ЕС и предстоящото приемане на еврото подкрепят институции в България и устойчивостта на управлението, но корупцията остава значително..