Созопол отново е културната столица на България до 5 септември. Над 50 събития представя програмата на 38-те празници на изкуствата "Аполония" – концерти, кино, театър, литературни срещи с най-доброто от годишната продукция на българската култура. Оцелялата във времето традиция, независима от смяната на власти, дава най-ценното на публиката – досег до света на изкуството и неговите хора, които одухотворяват Созопол по неповторим начин.

• 1984 – „Аполония” – началото

"Аполония надгради моята созополска щастлива хетеротопия – казва той и пояснява: – "Хетеротопия" е термин на Мишел Фуко и означава "място на другостта". Философите обаче говорят за мрачните хетеротопии, т.е. затворите, болниците и т.н. Докато аз обичам щастливите хетеротопии и за мен Созопол е щастлива хетеротопия. От 1957 година винаги ние се срещахме в Созопол на 1 септември. Сега съм дошъл малко по-рано, което е нарушаване на ритуала. "Аполония" някак си се надгради. Не само за нашата интелигентска компания Созопол беше такава щастлива хетеротопия. Тук, както знаем се събираха много художници, поети, кинаджии. Тук пребиваваше Иван Пейчев, за Христо Фотев беше любимо място, докато не се засели в близкото Равадиново. Когато Димо Димов и Маргарита Димитрова измислиха това щастливо събитие – "Аполония", всъщност те имаха предвид, че тук и без това се събират много интелектуалци, творци на словото, художници и пр.

Аз много харесвам първите Аполонии, защото тогава имаше клубни вечери, събития, които обединяваха хората. Легендарно беше присъствието на големия режисьор Рангел Вълчанов, около когото винаги струеше радостна атмосфера и избухваха смехови вълни. Сега градът пак е щастлив, но вече я няма първата клубна атмосфера на "Аполония". Като имате предвид, че когато фестивалът започна през 1984 година, беше времето на соца и всъщност тук беше алтернативка. Естествено, имаше ченгета, които ни подслушваха какво говорим, но те бяха, така да се каже, от добрите ченгета, т.е. от тази част на Държавна сигурност, която по-скоро беше благожелателно настроена към интелигентите."

"Аполония" е фестивал, който има изключително интелигентен подбор на програмата и това не се е променяло през годините, казва Мария Касимова-Моасе – писател, журналист, експерт по етикет и протокол, която тази година е част от Празниците на изкуствата, представяйки новата си книга "Монолози".

"Тук наистина могат да се видят топ-неща. Изключително е интересно. Вече 38 години тук идват хора специално заради "Аполония". Да, променя се средата – различни хора виждам, различен тип литература се търси, но има интерес и това ми дава много надежда. Атмосферата в Созопол винаги е много специална.

Аз съм си морско дете, но тази атмосфера е ненадмината. Винаги, където има море, има хоризонт, има мечта, има изгреви, луни… И като ходиш по брега винаги Луната и Слънцето те следват и винаги виждаш, че има слънчева и лунна пътека специално за теб. И тя наистина е точно за теб. Това е начинът, по който природата ни показва, че не сме самотни – всеки притежава пътека директно до Слънцето и директно до Луната. И това не трябва да го забравяме. И то точно на морето се вижда, и къде другаде, ако не в Созопол."

"Аполония" има собствена визия. Винаги представянето ѝ е много интересно чрез плакатите, а и репортажите на БНР – казва Мариета Ангелова, куклен режисьор и създател на театралната къща "Мариета и Марионета":

"За мен "Аполония" е едно очаквано събитие, което продължава, благодарение на усилията на всички, които са създали тази традиция. А аз като театрален режисьор винаги се радвам и се вълнувам от атмосферата, която се създава тук. Прекрасно е, че тя винаги ни завладява. Бих се радвала, ако се възстановят представленията за деца, в които навремето и нашата театрална къща е участвала. Смятам, че трябва да се развива именно фестивалният дух на Созопол, за което и ние даваме своя принос."

• Миналото на древна Аполония оживява в археологическия комплекс "Месарите"

Съставил: Елена Каркаланова